Синьо, по-синьо, най-синьо

В "Покана за пътуване" гост е Александър Александров-Алекс,  певец, радио и телевизионен водещ. Музикалната му кариера  започва благодарение на композитора Развигор Попов, който е автор на повечето му песни. Алекс има пет издадени албума, експериментира успешно в различни музикални стилове – обработен и авторски фолклор, стари шлагери, поп музика. Но не съм го поканила да си говорим за песни, а за пътешествия. Гастролирал е с успех в Канада, Китай, Испания, Тайван, Италия, Русия, Австрия, Индия, Кипър, Тайланд, Румъния, Украйна, Черна Гора и къде ли още не. Като изкушен от етно музиката, неотдавна е посетил Мароко с неформална делегация, решила да търси паралел между нашия и тамошния фолклор. И го намерил.

Но преди това малко факти за любителите на статистиката: страната заема площ от близо 500 хиляди кв.км и се намира в северозападните части на континента Африка. На север има излаз на Средиземно море и на Гибралтарския проток, който разделя Мароко от Иберийския полуостров. На никое друго място Африка и Европа не са толкова близо една до друга, колкото при Гибралтар. Малко известно е, че на северното крайбрежие на Африка има два автономни испански града, Мелия и Сеута. С Алекс обаче продължаваме пътешествието си по старите имперски столици на Мароко - дъхава смесица от култури и исторически пластове.

Синьо, по-синьо, най-синьо – Шефшауен, психеделично тюркоазеният марокански град. Векове наред се е смятал за свещено за мюсюлманите място и християните, дръзнали да влязат в него рискували да бъдат убити. И в днешно време поклонници посещават града, джамиите и гробниците, но друговерците вече са добре дошли като туристи. Има  различни теории защо Шефшауен е син. Чисто прагматичната гласи, че този цвят плаши комарите и другите насекоми, защото се постига със син камък. Религиозната твърди, че синьото символизира небето и рая и също така напомня да се води духовен живот.  Алекс обаче предлага трети вариант.

На някои може да им се стори странно, но той откри прилика между мароканското и родопското пеене. Мароко е пъстрота, но и магия. Евреи, араби, бербери, испанци, французи – всички са оставили нещо от себе си, за да се получи тази завладяваща амалгама от преплитащи се усещания, вкусове, аромати и култури, с впечатленията си от които ни запознава Александър Александров-Алекс в Покана за пътуване.

Снимки: Личен архив