В Кюстендил изграждат център за устойчиво земеделие и логистична интеграция

В Югозападна България има едно място, където времето сякаш тече по различен начин – по-бавно, по-топло и с аромат на плодни градини.
Кюстендил е град с дълбоки корени, известен още от древността със своите минерални извори и плодородна земя. Днес той продължава да пази една от най-силните си традиции – овощарството. Наричан неслучайно „Овощната градина на България“, регионът от десетилетия свързва поминъка и идентичността на хората с отглеждането на плодове – най-вече прочутата кюстендилска череша. Зад тази традиция обаче стоят не само история и вкус, а и реални икономически предизвикателства – достъп до пазари, справедливи цени и устойчиво развитие в условията на променяща се икономика.

Сега Кюстендил е изправен пред важен момент – опит да съчетае своето наследство с модерни решения.

Над 13 млн. евро са предвидени за изграждането на регионален център за устойчиво земеделие и логистична интеграция.

Проектът е на Община Кюстендил и се реализира в партньорство с Института по земеделие в града, Университета по хранителни технологии и Института по консервиране и качество на храните в Пловдив.

Идеята е да бъде създадена модерна, многофункционална логистична зона за съхранение, пакетиране и търговия с плодове и зеленчуци от местни малки и средни производители, както и с изделия на занаятчии от региона. Това е опит да се изгради нова връзка между земята, труда на хората и съвременните технологии, така че местната продукция да достига по-лесно, по-бързо и на по-справедлива цена до своя пазар.

Как ще се случи това на практика? Какви са очакванията и предизвикателствата пред подобна инвестиция и може ли този проект да доведе до реална промяна за хората в региона?
Отговорите пред БНР-Радио София даде кметът на Кюстендил Огнян Дамянов.

---

За нас е изключително важно да изградим регионален център за устойчиво земеделие, дигитална платформа и зелена логистична инфраструктура за съхранение и търговия с плодове и зеленчуци в Кюстендил. Причината е проста – в нашия регион много хора се занимават със земеделие като допълнителен доход. Това означава, че всяко второ семейство разчита на тази дейност, за да поддържа по-добър стандарт на живот, независимо в каква друга сфера работи.

Тази традиция датира от десетилетия. Проблемът е, че много от тези хора нямат условия да предлагат продукцията си директно на пазара и на справедлива цена. В момента често се случва изкупвач да дойде в градината, да предложи ниска цена и ако производителят не се съгласи, продукцията му остава непродадена или се обезценява.

В резултат много производители продават черешите си на безценица. След като покрият разходите за обработка, пръскане и бране, за тях почти не остава печалба. Именно затова искаме да създадем този център – за да скъсим веригата на доставки.

Планираната дигитална платформа ще дава възможност както за бизнес към бизнес (B2B), така и за директни продажби към крайни клиенти (B2C). Например, ако живеете в София и искате да поръчате череши директно от производител, ще можете да го направите онлайн – избирате количество и получавате продукта на следващия ден.

Базата ще позволява продукцията да бъде сортирана по цвят, размер и качество, така че да има добър търговски вид и гарантиран произход. Потребителят ще знае точно от коя градина идва продуктът.

За бизнеса също ще има възможности – ще можем да събираме количества от различни производители и да отговаряме на големи заявки – от няколко касетки до цели камиони. На практика ще създадем модерна търговска платформа, нещо като организирана борса.

Това е изключително важно, защото повечето производители са малки – с по 5, 10 или 20 декара. Те нямат хладилни бази, нямат техника за сортиране и не могат да предложат продукцията си в най-добрия ѝ вид. С този център ще им дадем достъп до всичко това.

Освен това ще гарантираме произхода на продукцията. В момента на пазара често се продава „кюстендилска череша“, без реално да е така. При нас клиентът ще знае точно какво купува.

В проекта участват и научни институции – Университетът по хранителни технологии в Пловдив, Институтът по земеделие в Кюстендил и други партньори. Те ще подпомагат процесите с експертиза и иновации.

По идеята се работи вече повече от година. Проектът е сред приоритетните за България в рамките на Териториалния план за справедлив преход, който обхваща регионите на Перник, Стара Загора и Кюстендил. В момента се очаква обявяването на процедура за кандидатстване, като Община Кюстендил е определена като директен бенефициент.

Едното от предизвикателства е свързано с терена – той се намира близо до река и ще са необходими укрепителни дейности. Другото е доверието – важно е производителите да повярват, че този модел ще работи в тяхна полза.

Платформата ще дава възможност да се търгуват не само плодове и зеленчуци, но и други местни продукти – включително занаятчийски изделия. Това отваря нови възможности за целия регион.

Вече има и първи положителни сигнали – проведени са срещи с местни сдружения на овощари, които подкрепят идеята и участват с предложения как да бъде реализирана.

Очакванията са проектът да бъде реализиран в рамките на около 2 години след одобрение, с цел още в първите сезони да започне реална работа.

В крайна сметка целта е ясна – хората, които полагат труд в земеделието, да получават справедлив доход за него. А Кюстендил да запази и развие своята традиция – не само като символ, а като реална икономическа възможност за местните хора.