Рисковете на работното място след майчинство

Хиляди майки всяка година се връщат след по-дълго или по-кратко майчинство и един бърз поглед из майчинските групи в социалните мрежи показва, че немалка част от тях се сблъскват с предизвикателства като незаконни съкращения, отказ за гъвкаво работно време или натиск за напускане веднага след края на майчинството.

Корпоративните отдели Човешки ресурси често (HR) са принудени да лавират между законовите рамки и бизнес интересите. А майките са оставени сами да търсят начини да защитят правата си или да търсят платени адвокатски консултации, за да решат как да постъпят в съответния случай.

• По данни от НОИ и статистиката за България (2024-2026) 
  Всяка година около 160 000 до 180 000 жени у нас получават обезщетения за отглеждане на дете (включително първата и втората година). 
  Вземайки предвид раждаемостта от 2023 г. и 2024 г. (средно по 57-58 хил. деца на година), може да се прогнозира, че през 2026 г. между 50 000 и 60 000 майки ще трябва да вземат решение за завръщане на пазара на труда.

Подобен проблем не е изключение и това е станало особено видимо за Светлана Петрова през февруари т.г. Самата тя е HR специалист и е организирала онлайн среща с майки.

Затова се мотивирала и организира онлайн формат, в който жени с малки бебета могат да научат повече от Цветана Александрова, експерт с над 20 години опит и е готова безвъзмездно да отговори на реални казуси, изпратени от участниците. 

Онлайн срещата ще се проведе на 9 май, но вече има регистрирани участници, които описват свои казуси.

"Най-често описват случаи, когато майка с малко дете се връща на работа, но работодателят е съкратил щата. Докато е била по майчинство няма никаква комуникация към майката. От HR-а ѝ се предлага позиция, която не я удовлетворява. Доста често тази позиция е нова и съпроводена с нов изпитателен срок, който поставя жената в риска да бъде съкратена. Иначе законът пази майката на работното място до навършване на три години на нейното детенце", даде пример Петрова пред БНР-Радио София.

Тя обърна внимание, че изкуственият интелект може да подведе потребителите с остаряла или дори невярна информация. Държавните органи в тази област имат повече административна функция или упражняват контрол постфактум, а майките понякога се страхуват да подават сигнали.

В радиоефира Светлана Петрова даде и идеи за подобряване на нормативната уредба в тази област.

За още подробности по темата в звуковия файл чуйте разговора на Мария Илиева.