Търсенето на другия

Съвременната тенденция в литературата - книгите с много разказвачи, в случая: Клеопатра и Франкенщайн на Коко Мелърс е тема на разговора ни с Темз Арабаджиева. Как стига тя до книгата, какви са първичните реакции, които тя отключва, и:

"Тук говорим по-скоро за Ню Йорк, на богатите, красивите, успешните, тези, които на пръв поглед имат всичко, но в крайна сметка се оказва, че им липсват най-базовите неща. Любовта, близостта, грижата един към друг и най-вече търсенето на смисъл. „Клеопатра и Франкенщайн“ ми се струва четиво, което на пръв поглед читател като мен, който предпочита малко по-сериозен тип книги, ще отхвърли и ще си каже о, не, това е доста сериозно.

Малко лековато написано, разбира се, но колкото повече мисля за тази книга, все повече осъзнавам, че тях всъщност е едно огледало на поколенията на милениълите, на джензитата. Поколението, което търси смисъл, въпреки че голяма, хайде не голяма част, но някаква част от него е, може би, презадоволено вече и не познава нуждата в смисъл, в който следвоенните и военните поколения познават.

Т.е. тук има една известна разглезеност. Усещането, че някой все ти дължи, но ти нямаш отговорност към никого със своите действия, думи и дори мисли."

Темз признава - "всички сме свързани и тази свързаност носи отговорност" и, както винаги, е откровена като библиофил:

"Разбира се, като читател, аз също изключително много, много лесно обвинявах решенията, които взимат Клео, Франк и техните също толкова объркани приятели. Но, колкото повече задълбавах в книгата, толкова повече всъщност и давах сметка, че съм била на мястото и на Клео в един момент от живота ми, и на Франк в друг момент от живота ми.

И когато съдя Клео, може би по-скоро разсъждавам от гледна точка на човек, който е минал 20 и (години). А когато осъждам Франк, може би осъждам човека, който е 40 и (години). И нямам този негов опит. Това е книга, която би се харесала на доста широк кръг от читатели. Защото Коко Мейлър успява по един съвсем безхитростен на места начин, да разкрие човешката психология. Да разкрие търсенията на хората, които се свеждат, сякаш винаги до търсенето на другия.

Не случайно, един от най-ключвите цитати, които започнаха да се въртят в социалните мрежи, е следният: Когато най-тъмната част от теб срещне най-тъмната част от мен, се твори светлина."

Какво събужда обаче подобен цитат у Темз, къде открива тя токсичност в темите и какво я кара да резюмира книгата като любовна история за теб самия - в звуковия файл: