От допаминова инфлация до виртуален аутизъм

Екрани или общуване

От екрана детето получава информация, но не и обратна връзка

събота, 2 май 2026, 13:36

Борислав Пенев

Борислав Пенев

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

„Екраните - заплаха за детското развитие", един от най-чувствителните и често подценявани въпроси на съвременното родителство - как екраните и дигиталният свят, който постоянно заобикаля децата, влияят върху тяхното развитие и здраве и как семействата могат да намерят разумен баланс в тази среда - възможните отговори от автора на едноименната книга Борислав Пенев:

"Започнах да се интересувам от темата като станах родител преди 5 години. Животът ме срещна с различни хора, професионалисти, които знаеха за проблема, но информацията, която те ми дадоха, много рядко достига до широката общественост.

Опитваме се да оправяме съществуващ проблем. Не при всяко дете има едни и същи симптоматики. Самият мозък е крайно пластичен и развитието му може да бъде компроментирано необратимо.

Идеята на книгата е да провокира дискусии. Нормално ли е двегодишно дете да има собствен телефон? Нормата се е изместила. Имаме смарт устройства от двайсетина години – доколко се е променил мозъкът ни през това време, той не е имал нужда преди това от екранно време.

Защо всички ние сме пред телефон, лаптоп, а на децата не трябва да ги даваме? Кога и как трябва да ги дадем? Питах професионалистите и давам отговорите, експертизата, препоръките им, тъжните истории на прекалена свръхстимулация от екрани.

Това, което се случва с мозъка на децата и на възрастните е едно и също, но този на децата не се е „затворил“. Имаме бърз, непрестанно идващ допамин, какъвто не съществува в реалния свят. Получава се допаминова инфлация.

Децата нямат изградена функционалност да се фокусират повече от 5-7 минути. Как това дете в първи клас може да се съсредоточи 40 минути?

Децата могат да научат много неща от екраните, но на каква цена? Не е ли по-добре общуване с мама и тати, от екрана детето получава информация, но не получава обратна връзка. Впоследствие такива деца избягват комуникация очи в очи.

Моята цел е да удържа до първи клас – колкото и по-трудно, времеемко и енергоемко е да се лишиш от удобство в името на здравето на детето. Не виждам нужда едно дете да има смартфон, особено в класна стая.

Ние сме последно поколение, израснало без устройства и първото поколение родители, които имат предизвикателството да ги възпитават с тях. Има огромна разлика дали мозъкът пред устройството активно мисли и разсъждава или просто консумира съдържание. И няма ли по-добра офлайн, физическа алтернатива. Дете виртуоз на виртуален конструктор на таблет, не може да направи нищо с истински конструктор. Преди 20 години нормата е тригодишно дете да може да зададе поне 3 въпроса с „К“. сега в група в детска градина с 4-5 годишни деца има поне едно невербално. Едно от 3 деца в САЩ имат симптоми на зависимост, съществува виртуален аутизъм.

Екранът е проблем при липса на реално общуване с детето.

И още - детско съдържание означава ли, че е полезно и как да накараме мозъкът да мисли, а не само да консумира съдържание - в звуковия файл:

По публикацията работи: Людмил Фотев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!