Второто издание на фестивала "На кино, на село" ще посети 15 български села

"На кино, на село" е ежегоден фестивал, който се случва в най-малките населени места в България. Целта е жителите на тези райони да имат редовен достъп до съвременно кино. Част от инициативата е и постигане на независимост в случването на прожекции в селата чрез обучение на местни координатори (кино-будители).

Вторият сезон на фестивала започна през март и ще продължи до септември 2026 г. Той обхваща 15 села в 15 общини в страната – Западна, Северозападна, Централна и Южна България.

Програмата включва общо 61 прожекции на съвременно световно и българско кино с вход свободен.

Пред Радио София Теодора Джерекарова - "Комуникации" на фестивала и Лъчезара Йорданова - член на екипа, споделиха, че началото на фестивала е поставено с две отличили се европейски заглавия на годината – "Сантиментална стойност" (2025) и "Звукът на любовта" (Sorda, 2025). Техните прожекции са реализирани в партньорство с Бюрото на Европейския парламент в България и "LUX – Европейска филмова награда на публиката".

"Първата прожекция тази година беше в с. Житница (Пловдивско), която ни срази откъм организация, откъм представяне на залата, на самия филм и най-вече посещение – имахме около 70 човека. На 24 март бяхме там. Заварихме една чудесна нова зала, заварихме две усмихнати жени, които ни посрещнаха от сърце и дойдоха около 70 човека, които изгледаха филма "Сантиментална стойност", обясни Теодора Джерекарова.

През 2026 г. фестивалът ще създаде достъп до кино и култура за над 13 000 жители, като кино-общността се разраства с 5 нови села с всяко следващо издание.

"Това, което ние получаваме като отзив са усмивки и благодарност затова, че се създават културни събития. Повечето събития се случват в читалищата и там се случва веднъж годишно събор, случва се фестивал, т.е. старите традиции, които са били едно време, те все още съществуват. Т.е. тези малки огнища продължават да се развиват и те никога не са спирали да действат и хората, които са останали в самото село наистина се радват. Затова има значение, че има посещаемост, тъй като в последното село, което посетихме този месец – Габровница, в Северозападна България, се оказа, че са присъствали 130 човека", посочи Теодора Джерекарова.

Сред чуждестранните заглавия в програмата тази година са и "Сент-Екзюпери“ (2024) и "Единствена земя“ (2024). Специални прожекции ще има и класическата комедия с Луи дьо Финес – "Голямата разходка“ (1966).

Тази година фестивалът задава и важен тематичен акцент върху екологията с филма на френския природозащитник Ян Артюс-Бертран – "Нашето наследство" (2021). Най-младата публиката пък ще се срещне с първите филми на братя Люмиер и Жорж Мелиес в "Началото на киното". "Малкият Никола: Какво чакаме, за да бъдем щастливи?" с дублаж на български език е друг акцент в програмата.

Част от българските заглавия включват "Милен" (2025), "Диви ягоди" (2025), "Оловният войник" (2023), "Социално силните" (2025), "Триумф" (2024) и "Това беше 1965" (2025), както и ценна селекция от документални разкази от архива Есториум.

Селектирането на програмата се прави в съвместна с комуникация със селата, каза Лъчезара Йорданова.

"Те подават техните интереси на демографска база – какви хора преобладават и какво искат да гледат. Документалният филм "Милен" беше пожелан от шест села. Въпросът за свободата на словото не е подминал българските села. Аз също съм от по-малко населено място и там първият медиум е телевизорът след това всичко останало и смятам, че "Милен", в този контекст, много добре вирее", сподели Лъчезара Йорданова.

По време на фестивала са предвидени и пет работилници за деца, като всяка от тях предлага различен фокус. Сред тях са "Партньорство пред камера (водещ Десислава Вулева), "Цианотипия: създаване на образи в синьо" (водещ Михаела Калинова) и история на седмото изкуство и творческа част за изработване на тауматроп (водещ Еви Карагеоргу).

Подробности можете да чуете в интервюто на Гергана Пейкова с Теодора Джерекарова и Лъчезара Йорданова.