Четене на съвременна българска литература ще се състои в няколко града у нас

"Литературата в сегашно време" е озаглавен вторият етап от кампанията на Факултета по славянски филологии в Софийския университет. На 11 май - в Деня на светите братя Кирил и Методий, в няколко български града ще се състои едновременно четене на съвременна българска литература с участието на ученици от регионални училища.

Първият етап на инициативата - "Литературата не е музей“ достигна до над 420 000 души чрез национален форум, пътуваща изложба и образователни формати в страната.

Пътуващата изложба се реализира в партньорство с регионалните библиотеки в Добрич, Варна, Русе, Бургас, Плевен, Стара Загора, Хасково и с читалището в Шумен.

Успоредно с това кампанията влезе в класните стаи чрез пилотна образователна програма, осъществена съвместно с 203-а Профилирана езикова гимназия "Св. Методий“, която поставя литературата на 20-и и 21-ви век в активен диалог с изучаваните класически произведения, отбелязват от Софийския университет.

През последната година кампанията, инициирана от Факултета по славянски филологии на университета, постави началото на национален разговор за необходимостта от обновяване на учебното съдържание по литература. Дискусия за изграждането на по-естествен мост между класическите текстове и литературата на 20-и и 21-ви век - мост, който да доближи преподаването до света на младите хора, да им даде повече опорни точки, през които да осмислят ежедневието си, да развиват критичното си мислене и да откриват четенето като лична потребност, а не само като учебно задължение.

Новият етап - "Литература в сегашно време“, насочва вниманието към четенето днес като културен навик, личен избор и необходима част от съвременното образование. Националното четене, което започва на 11 май, е първата стъпка в тази посока.

Доц. д-р Дария Карапеткова, директор на Културния център на Софийския университет, разказа повече пред БНР-Радио София.

По нейни думи зад двата етапа на кампанията застава Софийският университет с експертните си ресурси от преподаватели, литературоведи, критици и изследователи.

"Нашата основна грижа в момента и предметът на тази кампания, засяга българската литература и новите български автори, гласовете, които е хубаво да влязат в учебните програми, защото те са навсякъде в интонационната среда у нас. Автори като Теодора Димова, Георги Господинов, Рене Карабаш, Йоанна Елми, Аксиния Михайлова, Милко Димитров – имена, които новите поколения у нас трябва да познават. И трябва да бъдатннещо като следващ етап на достолепната българска  класическа традиция", посочи доц. д-р Дария Карапеткова.

• Какво е генерално погрешно в учебната програма по литература от 1 до 5 клас, за да стане причина да се подпишат 500 родители в официална петиция изпратена до Министерство на образованието и науката, в която настояват да се учи само българска литература до 5 клас, а към чуждата да се премине на по-късен етап?

Чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.