"Операта е моят храм" – спомен за Гена Димитрова

"Операта е моят храм" - думите са на световноизвестната българска оперна певица Гена Димитрова, постигнала блестяща международна кариера, продължила повече от три десетилетия на пет континента.

Гласът ѝ е описван като обемен и силен, "направен" едновременно от злато и стомана. Нейният знаменит колега и също световен оперен бас - Никола Гюзелев, от чието рождение се навършват 90 години, споделя навремето: "Нейният глас беше от сплав, която не съществува – стомана със злато".

Гена Димитрова е родена на 06.05.1941 г. в плевенското село Беглеж.

В това будно село в Северна България тя от малка пее в училищния хор. Гласът ѝ впечатлява учителя по музика, който по-късно препоръчва на баща ѝ да я запише да учи оперно пеене.

Първият ѝ досег с операта е чрез радиоточката в родния дом. Баща ѝ решава по-голямата ѝ сестра да бъде инженер, а Гена, според неговите решения, трябва да е лекар. Слава Богу, нейното желание да бъде певица, се оказва по-силно и тя тайно се явява на изпит в Софийската държавна консерватория.

През 1959 г. тя постъпва в подготвителния клас на големият певец и педагог, професор Христо Бръмбаров. Отначало той я определя гласа и като мецосопран, заради красивия му и звучен нисък регистър, но в процеса на работа се разкрива и великолепен висок регистър. Гласът й е определен като лиричен сопран. Датата на нейния сценичен дебют е 27.12.1967 година, когато пее в ролята на Абигейл от операта "Набуко" на Джузепе Верди. След като три прими на операта отказват да поемат определената им роля, съдбата се намесва и Гена Димитрова прави дебют в ролята на Абигайл едва навършила 26 години.

Това е много предизвикателна роля и с нея оперната кариера обикновено се завършва, а не се започва. Но с великолепното си изпълнение Гена отново доказва, че е призвана да бъде оперна певица.

34 години по-късно, в интервю за БНР за своя 60-ти рожден ден, 6.05.2001 година, Гена Димитрова разказва как продължава кариерата й след онова стремглаво начало, което прави в "Набуко" на Верди в края на 60-те.

Започнала на голямата професионална сцена в края на 60-те, кариерата на Гена Димитрова тръгва стремително нагоре в началото на 80-те, когато неин импресарио става Сандор Горлински, който я лансира в най-големите оперни театри. Той е менажирал легенди като Мария Калас, Монсерат Кабайе, Джузепе ди Стефано, Франко Корели, Тито Гоби и Николай Гяуров. В редица интервюта примата разказва, как през 1982 година, когато записва плочата "Набуко" в Берлин, Сандор Горлински я открива в гримьорната и възкликва: "Госпожо, как може да не сте станали тази звезда, която заслужавате да бъдете". Оттогава до 1990-та година/ до неговата смърт/ те работят заедно.

Гена Димитрова е на една сцена с редица именити и световно признати диригенти, режисьори и певци, като Мирела Френи, Монсерат Кабайе Лучано Павароти, Пласидо Домино и Хосе Карерас, и много други знаменити оперни артисти. В репертоара си има 32 роли.