Йосиф Петров, доайенът на Великото народно събрание

Заглеждали ли сте се в табелата на малката уличка, която води от площад "Велчова завера" към Софийската семинария и гората зад нея? На нея пише просто "Йосиф Петров". Учител, поет и общественик с трудна съдба, винаги спретнат, със закачлива папийонка и пиперливо чувство за хумор. Невиждащите му очи се насълзяваха само когато споменаваше любимата си съпруга Гинка, отишла си малко преди той да открие Великото народно събрание през 1991 година като доайен сред депутатите.

Преминал през голямото нещастие да изгуби две дечица при бомбардировките над Враца и да търпи изтезания и унижения в Белене без съд и присъда, той не таеше мъст и злоба в голямото си сърце, а създаваше незлобливи епиграми или леко наивни стихове, които докосваха сърцата.

За колоритната личност на Йосиф Петров, за любовта към втората му съпруга и как е оцелял след три години в концлагера, декламирайки наум собствените си произведения - чуйте в звуковия файл.