В Газиантеп има истинска Буркан банк

Българската приказка, че някои си държат парите в Буркан банк може да се види наяве в турския град Газиантеп. Британски лири, консервирани със зелени чушки, 50 турски лири – с моркови и стотици буркани, пълни с монети от цял свят. Дори от държави, които вече не съществуват.

Това не е овеществена лудост, а личната колекция на Есат Каплан. На приличен английски той с радост разказва историята си. Работил в Нидерландия и там започнал да събира пари. Буквално. Нещата ескалирали и трансформирал сбирката си в пътуващ Музей на парите през 2005 година. Когато шест години по-късно решил да се завърне в родния си Газиентеп, близо до границата със Сирия, превърнал собствената си къща в постоянен. След земетресението през 2024, когато земята се е люляла със 7,8 по Рихтер, сградата има повече вид на руина. Слава Богу, че в този район не валят често дъждове, иначе до сега да е рухнала, а старинните мебели да са се разпаднали. 

Но Есат  любезно посреща гости. Когато разбира, че сме от България първо ни води до двулевката с гроздоберачката, а после ни показва синята банкнота от 10 лева с Георги Димитров. Чак когато усеща искрения ни интерес, разкрива истинското си съкровище  - 100 златни лева от царско време. Не си мислете, че това е монета от благороден метал. Просто тогавашните ни пари са имали обезпечение със злато и са се равнявали на златните френски франкове. Така че банкнотата на Българската народна банка с жътварка върху нея е безценна.

Вероятно за германците такива ще са райхсмарките от началото на ХХ век, а за руснаците купюрата от 100 рубли с императрица Екатерина. Теглото на монетите в колекцията на Каплан надвишава 4 тона, а най-стара е френско су от 1792 година. Да не говорим за парите от османския период и първите години на Турската република. С очите си видях буркан с пронизващия син поглед на Ататюрк вътре. Имало и грошове от първите ни години след освобождението.

Докато домакинът ни налива от чайника, къкрещ върху кюмбето, ние обикаляме като деца в сладкарница. Само дето бонбоните са под стъкло. От съсухреното дръвче в патиото висят долари (предполагам, че не са истински все пак). Под него е поставена ръждясала преса за печатане на пари.  На една греда е вързана люлка и не устоявам на изкушението да се върна в детството. Подразбирам, че парите са затворени в стъклени буркани, за да не поемат от праха, който е покрил всичко. Сякаш и самият  собственик. Той ни доверява, че дълго е проучвал експонатите си, допитвал се е до професионалисти и нумизмати и би желал да разполага със средства, за да потегне къщата и да съхранява по-добре колекцията си.

И като си представя, че можеше изобщо да не открием Музея на парите! Просто един човек ни видя, че се лутаме търсейки други два музея – на хамама и на кухнята в Газиантеп, и ни насочи към третия. А там имахме възможност да пипнем банкноти от времето на шихиншаха на Иран и на аятолах Хомейни, да видим цяла пачка  венецуелски пари, с които едва ли може в момента да се купи дори един хляб, за първи път да докоснем мавритански гугии...

В светилището на Каплан нахлуха турски посетители и по правилото музеите да имат финансово щадяща политика към местните, той не им взе пари, но пък ние осъзнахме, че нашите 50 турски лири (95 евроцента) са най-добре похарчените в Газиантеп.

Дори само за възможността да видим на живо Буркан банк.