Български филм показа небългарския феномен за "сайтовете гъби"

Как българското участие на 61-вото Венецианско биенале се вписа в контекста на най-голямото събитие за изкуство в света?

Страната ни тази година се яви на престижния форум с проекта „Федерация на минорните практики“, реализиран от художничките Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Проектът включва четири филма, които чрез различни художествени подходи изследват теми като дигитална идентичност, дезинформация, връзката между труд и насилие и екологична грижа.

Венета Андрова е една от художничките, които участват на Българския павилион с тема, свързана с дезинформацията, фалшивите новини и онези сайтове гъби от т. нар. "машина", която събира 400 хиляди сайтове, разпространяващи фалшиви новини – сензационни, шокиращи лъжи. Един от документалните художествени филми, които бяха показани там, засягащи тази тематика, е именно нейният.
Ето какво разказа самата тя, пред БНР-Радио София:

"Моят филм е анимиран, късометражен, документален филм, който разказва за така наречените "сайтове гъби" и за дезинформационните структури -  как те функционират и как се монетизират. В рамките на моето проучване стана ясно, че сайтовете-гъби не са български феномен. Това е бизнес, който съществува и на други места. Важно е да се говори за това, защото в социалните медии ние биваме облъчвани непрестанно от много информация, която не е филтрирана – напротив, алгоритмите в социалните медии работят така, че точно най-гръмките заглавия, които предизвикват чувство на страх и силни емоции, тях алгоритъма обича, харесва и избутва напред - посочи тя. - Това е, което нас ни достига и ни таргетира ежедневно, като формира по този начин, нашето обществено политическо съзнание."

Андрова подчерта и друг основен акцент в своя филм – как разпознаваме произхода на едно съдържание в дигиталната среда?

"Това е много важен въпрос, тъй като в ерата на изкуствения интелект и на машинно-генерирания текст, границата между реално и фиктивно е много размита. Отговорността в тези дигитални структури е също дистрибутирана, разпределена по такъв начин, че реално отговорни няма. Не бих могла да кажа, че става дума за доверие в социалните медии. Нужно е хората да се научат да бъдат мнителни, да проверяват източника на своята информация. Посланието, което искам да имплементирам във филма -  човек да развие една чувствителност, защото информацията, която получаваме, в повечето случаи е хибридна, писана от полу-човек, полу-машина и трябва да подбираме източниците на информация", изтъкна тя.

Пред БНР-Радио София режисьорът Стефан Прохоров също изрази своите впечатления от Българския павилион и от филмите, представени на Венецианското биенале.

"Тревогата, която се съдържа в тях, която би могла да бъде разгледана и предадена по един по-сърцераздирателен начин, с повече обреченост и чувство за безизходица, тук все пак доста по-деликатно и по-нежно присъства. Споделянето на проблема е повече като покана да се срещнем с него и да продължим своето запознанство, всекиму според потребностите, отколкото да бъдем шамаросани и изправени пред някаква мирова тегоба", отбеляза той.

Какво още предложи на посетителите световният форум за изкуство - чуйте в звуковия файл. 

Райна Тенева: "Този филм не е за рози, не е за оръжия"

• На 61-вото Венецианско биенале за изкуство тя участва с филма си "Географията е съдба"

Райна Тенева е една от художничките в проекта „Федерация на минорните практики“, с който България участва на Венецианското биенале за изкуство тази година.

В рамките на своя филм „Географията е съдба“ артистката се завръща в родния си Казанлък и проследява съвместното съществуване на розобера в региона и оръжейното производство в завода „Арсенал“.

За работата си по филма Тенева споделя, че ѝ е помогнал да дава по-малко присъди и я е направил по-приемаща. За нея всичко започва от една много лична перспектива, от която след това художничката се опитва да се откъсне и освободи.

"Въпросът ми в началото беше свързан с нещо, което сякаш не беше съвсем разрешено. И си задавах въпроса как мястото, от което идваме, прави от нас това, което сме. Мястото, от което идваме в смисъл на там, където сме прекарали първите си години. И аз съм искала да избягам винаги. Последните години си мисля защо съм искала да избягам и съм избягала. Има нещо нерешено в това."

За Райна Тенева тези две теми са привлекателни за работа и през тях успява да разкаже и други неща.

"Колкото повече време минава, толкова повече си мисля, че този филм не е за рози, не е за оръжия", добавя тя.

Филмът "Географията е съдба" звучи болезнено актуален и политически, но артистката казва, че при изнасянето на оръжие става въпрос единствено за бизнес и печалба, и е безсмислено да се говори за конкретна война.

Художничката се надява българският павилион на Венецианското биенале за изкуство да достигне до публика, която е заинтригувана и готова да отдели достатъчно време, за да преживее четирите филма и да се ангажира с общия проект на Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева, който представлява видеоигра.