Измисляйки, си и автор, и участник

"Любимата ми книга от детството е на Астрид Линдгрен "Емил от Льонеберя" - те бяха единствената ни медия в детството. Развиваха въображението. Аз съм от малък град, имах само въображение какво е НДК. Пораствайки, нещата си дойдоха на мястото.

Израснала съм с женските образи. Единият е на моята баба, която ме захранваше с много истории. Като ѝ свършиха, започваше да измисля. Измисляйки, си и автор, и участник. Иначе се вдъхновявам от образи, които не са в центъра на новините - анонимните ни баби и майки.

Важно е, започвайки детето да чете, родителят да не го изоставя, а да продължат заедно да четат. Мисля, че като цяло децата четат, но не по този начин. Книгата се опитва отчаяно да се бори с това - все повече илюстрации и все по-малко текст с по-големи букви."

В последствие гостенката ни разказва какво чете деветгодишната ѝ дъщеря и ни говори за любимите си съвременни и класически автори, преди да ни заговори за тенденциите на българската литература и за вдъхновенията си:

"Тенденцията, с една дума, е непрекъснато догонване - това ясно личи и при читателите. Вдъхновяват ме хубавите разговори и непознатите места. Натрупване на впечатления, на които трябва да дадеш език."

А ето и още за думите и разказите на Йорданка Белева, отвъд прекрасната рецензия на Здравка Ефтимова.

"Божията милост" е име на книгата по едноименния разказ в нея, но е и събирателно заглавие. За да има думи, които лекуват, трябва да има и такива, които нараняват според дъщеря ми. Това са родови и семейни история, те са много важни. Това е силата, което усещаме като сме паднали, уроците, които получаваме.

Като ученичка много ме впечатли че многото трябва да бъде представяно с малко думи, хайку още не съм написалат. Ако нещо може да се каже в 2 страници няма смисъл от 20."

Кои са ценностите и каква е рецептата за хармоничен семеен живот са темите на следващите минути.

"По-голямо щастие от писането на книги е четене на книги. Времето спира."