Петър Ганев: По-голям бюджет на ЕС крие рискове за България

България влезе в клуба "Приятели на кохезията", настоявайки за по-голям бюджет на ЕС и повече пари за сближаване. Според експертите на Института за пазарна икономика, стремежът към повече ресурси може да бъде опасен. Той отваря вратата към фискална централизация, нови европейски данъци и дори споделен дълг.

Според старши изследователя в ИПИ Петър Ганев, фундаменталната роля на Европейския съюз не е да събира пари от страните-членки и да ги дава на по-бедните, а да гарантира мира, сигурността и благоденствието на Европа, най-вече чрез икономическа интеграция и свободи, тоест чрез функционирането на единния пазар. Ганев смята, че участието на България в единния европейски пазар е донесло повече икономически ползи на страната от помощите от бюджета на ЕС.

"Ние сме нетен получател, заедно с много от другите страни в Централна и Източна Европа – получаваме повече от това, което даваме. За 19 години ние сме дали 10,9 млрд. евро – това е вноската в бюджета на ЕС, а сме взели 27,7 млрд. евро. Срещу всяко евро, което даваме, получаваме 2,54 евро. От тази гледна точка ние сме нетен бенефициент и това отваря логиката да настояваме за максимално голям бюджет на Европейския съюз", обясни пред Радио София Петър Ганев.

По думите му, трябва да си даваме сметка, че това може да бъде опасно.

"Ние трябва да защитаваме нашата си позиция, но означава ли, че винаги трябва да защитаваме сляпо само на база на това какво ще вземем следващите 7 години? Дали не трябва от време на време да слагаме и другото си облекло – на европейци, как Европа да бъде по-конкурентна. Ако сме се събрали там всеки просто да защити собствения си интерес, малко се губи причината да съществува Европейски съюз. Другият въпрос е структурно какво губим и всъщност това донякъде се спестява у нас, че по-големият бюджет на ЕС, ще означава повече средства и за нас, но означава, че отнякъде трябва да дойдат тези пари", посочи Ганев.

Институтът за пазарна икономика и партньори от Европа наскоро публикуваха "Алтернативен бюджет на ЕС", в който показват, че по-голям бюджет не означава по-силна Европа и дават оценка на рисковете от новите европейски данъци.

В анализа се казва, че над 300 големи компании в България ще бъдат засегнати от новия корпоративен данък на ниво ЕС (CORE). Ще внасят допълнителен данък, без значение дали печелят през съответната година.

15% от приходите от акцизи върху тютюневите изделия са под риск, като се предлага да отидат в бюджета на ЕС. Тук България ще бъде най-засегнатата страна в ЕС, тъй като разчита в най-голяма степен на тези приходи.

"Трябва да защитаваме да има повече пари за кохезия, но внимателно откъм данъчната част. Със сигурност не можеш да тръгнеш напред, когато налагаш нови данъци. Това, което ние с други партньори предлагаме като алтернатива, е много по-проста рамка, без ръст от 20-30% на бюджета. Запазване на това правило – бюджетът на ЕС да е 1% от икономиката на съюза", каза Петър Ганев.

По думите му, нови европейски данъци, споделен дълг и фискална централизация крият рискове за конкурентните предимства.

Подробности можете да чуете в интервюто на Данаил Конов с Петър Ганев.