"Маслени бои и мрамор" - за сблъсъка между двама титани

"Маслени бои и мрамор" е роман на американската писателка Стефани Стори за съперничеството между Микеланджело Буонароти и Леонардо да Винчи, довело до създаването на двете най-емблематични произведения на изкуството в цялата западна цивилизация.

"Имам особен сантимент към книги, които представят живота на велики личности, особено творци и ми дават една картина за тях, която научната литература не може да представи.

Романите ни дават възможност да ги видим като личности от плът и кръв с техните житейски съдби, които са изпълнени със страсти към образите на героите, за които разказва.

Стефани Стори се справя изключително добре с това да съставя образите на Микеланджело Буонароти и Леонардо да Винчи. Тя ги прави толкова триизмерни, плътни и живи, че човек реално се пренася във времето, в което са творили и заживява с техните съдби и начина им на творчество и преживяванията им", разказва Ивинела Самуилова, автор и сътрудник на издателство "Изток-Запад".

По думите ѝ, в историята на човечеството рядко се случва двама такива колосални гении да пресекат пътищата си и то в един и същ град, по едно и също време, като захранват своето величие както с огъня на взаимното възхищение, така и с взаимна неприязън.

Романът "Маслени бои и мрамор" на Стефани Стори ни пренася в сърцето на ренесансова Флоренция между 1501 и 1505 г., когато там са се срещнали тезе две велики личности и ни прави свидетели на едно от най-великите съперничества в изкуството.

Сюжетът представя Леонардо като вече зрял и много по-изтънчен 50-годишен майстор, който е обгърнат от коприна и слава и чиито ум е лабиринт от прозрения, но се оказва и от недовършени мечти и произведения.

Срещу него се изправя младият Буонароти, който изглежда по коренно различен начин - той е доста неугледен физически, но същевременно и много пламенен и макар и в Рим той вече да е оставил своята зашеметяваща "Пиета", във Флоренция все още е неизвестен и е възприеман като скулптор с неясни възможности.

Авторката представя сблъсъка между двамата, когато съдбата им поднася едно предизвикателство под формата на камъка на Дучо - един масивен и смятан за неспасяемо увреден мраморен блок, който е имал потенциал да създаде велико произведение на изкуството, но повечето творци от епохата, са смятали, че вече не може да бъде използван.

Леонардо предлага да го поправи като прибави нови част, а Микеланджело смята, че може да извае от него нещо и вижда в него скрития дух на Давид (а по-късно това се превръща в най-известната статуя на Микеланджело и един от примерите за неговото невероятно майсторство).              

Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.