София като самостоятелен регион? Локомотив или прахосмукачка за икономиката ни

София вече е задминала средноевропейското равнище по развитие, но когато е пакетирана в един район с Перник и Кюстендил, статистиката изкривява реалността и създава илюзия за растеж там, където го няма.
Това заяви в ефира на БНР икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев.

По думите му, новото райониране на България ще промени изцяло философията на разпределение на европейските средства, като извади столицата като самостоятелен регион и окрупни останалите територии в три големи района - морски, дунавски и тракийски.

• Капанът на средните стойности: Защо старата карта ощетяваше бедните?

Досегашната карта с шест района за планиране вече е икономически изчерпана, тъй като някои от тях (особено Северозападният) са станали твърде малки като население и не отговарят на европейските изисквания. Големият проблем обаче се криеше в Югозападния район, където огромната икономическа мощ на София „скриваше“ бедността на съседните области.

"София настигна и дори задмина средноевропейското равнище на развитие, но пакетирана с Перник и Кюстендил, излизаше сякаш и те са в невероятен растеж. А това не е вярно - те са сред най-бедните региони в страната“, обясни Петър Ганев. Той допълни, че този ход не е прецедент - по същия начин в Централна и Източна Европа вече са отделени столици като Букурещ, Будапеща и Вилнюс.

• Какво означава новата карта за София и бизнеса?

Разделението има една основна цел - управлението на европейските пари. Регионите, които са под 75% от средноевропейския стандарт, ще продължат да ползват максимално безвъзмездно финансиране от ЕС (между 80% и 85% от стойността на проектите). Това важи за новите окрупнени райони в страната.

София обаче преминава в „друг ешелон“. Тъй като столицата вече е на 130% от средноевропейското равнище, тя ще се бори за средства като развит регион.

• Какво ще се промени за столицата:

• По-ниска държавна помощ: Бизнесът и проектите в София ще получават много по-малък процент безвъзмездни средства.
• По-голямо съфинансиране: За всеки проект ще се изисква сериозно участие на частен капитал или собствени общински средства.
• Промяна в типа проекти: Времето на субсидиите за тротоари и базова градска среда в София отминава. Столицата ще трябва да кандидатства за проекти на знанието, суперкомпютри и високи технологии.

Изходът: Европейски пари за бедните, финансова децентрализация за София

Икономистът обвърза новото райониране с дългогодишния дебат за финансовата децентрализация в България - идеята повече от събраните данъци да остават директно в бюджетите на общините.

 "Ако София губи от това, че няма да взима толкова европейски средства като самостоятелен район, то при една финансова децентрализация тя ще бъде най-големият печеливш. Така столицата ще може да финансира голяма част от развитието си със собствен капитал“, смята Ганев.

• Спира ли София да бъде „прахосмукачка“ за таланти?

Процесът, при който столицата изсмукваше човешкия капитал на цялата страна, вече губи своята интензивност в сравнение с периода преди 10-20 години, отчитат от ИПИ. Дигиталните технологии и възможностите за дистанционна работа променят миграцията на младите хора.

Големият потенциал за балансиране на държавата сега е в т.нар. „вторични центрове“. След пандемията градове като Велико Търново, Русе, Стара Загора, Бургас, Пловдив и Варна успешно отключват своя социален и икономически потенциал. Те вече не просто задържат, но и привличат население, превръщайки се в алтернатива на столицата. Преодоляването на дебаланса в по-малките областни центрове като Видин и Кюстендил обаче остава по-трудно предизвикателство поради ограничения им мащаб.

Цялото интервю с Петър Ганев за икономическите граници на България можете да чуете в аудио файла.