Юбилейна експозиция представя творби на художника Атанас Пацев

Юбилейната експозиция "Атанас Пацев. Портрети и автопортрети“ бе открита в Софийската галерия "Дечко Узунов", по повод 100 години от рождението на художника (1926 – 1999).

Изложбата е част от Програма "Поколения“ на Художествена галерия "Дечко Узунов“, филиал на СГХ, която има за цел да популяризира живота, творчеството и преподавателската дейност на Дечко Узунов.

Според уредника на галерията изкуствоведът Красимир Илиев, програма "Поколения" има за цел да покаже освен неговите преподавателски усилия и свързаността, която е имал той със своите ученици, един от които е художника Атанас Пацев. В рамките на тази програма се представят множество изявени автори, свързани с него, сред които Елза Гоева, Иван Иванов, Калина Тасева, Магда Абазова.

Красимир Илиев разказа за личността и творческия натурел на художника Атанас Пацев, който е в тази група. Той постъпва в Художествената академия през съдбовната есен на 1944 г., слизайки директно от планината като млад, 18-годишен партизанин облечен във военния си шинел, записвайки “Живопис" в класа на проф. Илия Петров, но избира да учи и се дипломира при проф. Дечко Узунов.

"Определено Дечко Узунов е учителят, който позволява повече волности на своите ученици и това проличава в повечето от тях, които тръгват в много и различни посоки. Пацев учи при Дечко Узунов във времената на най-твърдата стагнация, когато трябва да се пренесе стила на социалистическия реализъм, който идва от Съветския съюз.

Рисува се по шаблоните на този метод. Атанас Пацев се дипломира с една композиция, наречена "Посрещането на съветските войски". Това се случва в Центъра на София, пред Двореца. Много скоро той поема по свой път. Пътуванията, които прави го преобразяват като творец – Париж, Рим, Геноа, Флоренция, Венеция…

"При всички положения тези пътувания са много важни, защото това е един период, в който малко художници могат да си позволят да излизат извън Желязната завеса. Първоначално пътува до Чехословакия, където прави изложба скици и живопис от Прага, след това пътува до Париж, във времето, когато е един размирен град, където студентските движения са много силни, а свободата на духа се вижда на улицата много отчетливо…", разказва уредникът Красимир Илиев.

По думите му за Пацев се оказва вдъхновяваща изложбата, която прави Златю Бояджиев от произведения направени с лявата ръка. Той е изключително вдъхновен от възможността да се рисува така, че щриха да бъде отчетлив, което прави Бояджиев. Рисуване различно от това, показвано до този момент в българската живопис.

"В своето рисуване Пацев се чувства на ръба на пропастта, всяка една работа е някаква битка, едва ли не за оцеляване на собствения му дух…", продължи разказа си уредникът.

В представената експозиция "Атанас Пацев. Портрети и автопортрети“ са включени два двойни автопортрета, представящи непрекъснато питащия се и колебаещ се свръхчувствителен дух на художника - той като екстатично рисуващия човек; разтърсвания от съмнения Пацев, споделящ към своя маслен автопортрет:

"Бялата е страшна боя. Тя прави цветовете сиви, умъртвява ги, но може да ги обобщи, да ги уплътни. И ето в този портрет с израз на уплаха, с недоверие към себе си, с осъзната немощ, върху издълженото парче платно има нещо цялостно. Той е пак разхвърлян, като всичко у мен. Но тази разхвърляност е с обща тъкан.Една единна разхвърляност. Бежови и зелени, те дават едно отчаяние. Да, има отчаяние. Гледам се и виждам своята слабост. Не мога да се преборя с проблемите на живописта. В цветовете има една белезникавост. Това е моето бяло знаме. Отказал съм се да се напрягам, да се напъвам, да се пъча. Слаб човек и слаб художник. И все пак продължавам да упорствам. Нима мога да се призная за победен..."

Какво още можем да видим в експозицията на Атанас Пацев в галерия "Дечко Узунов" – подробности в разговора на Гергана Пейкова с изкуствоведа Красимир Илиев.