Може ли музикален фестивал да промени съдбата на едно място?

Гластънбъри е обикновена ферма в английския Самърсет. Триста и шейсет дни в годината там пасат крави. А за няколко дни през лятото се превръща в един от най-големите фестивали на планетата и носи на британската икономика около 168 млн. паунда. Единбург изгради цяла своя самоличност около месец август. А съвсем близо до нас Нови Сад превърна една крепост над Дунав в международна сцена с фестивала EXIT. Различни мащаби. Един и същ механизъм.

Може ли същото да се случи тук, на самия край на българското Черноморие? Може ли един фестивал да промени съдбата на едно малко село? Отговорите на този въпрос дава Александра Илиева, в рубриката "Гласовете на регионите" на Радио София, създадена съвместно с Европейския комитет на регионите.

Мястото е Синеморец. Последното село преди границата, там където Велека влиза в морето, а зад гърба ти започва Странджа. Разказът е на Мила Георгиева, която прави там фестивала Tales of Sinemoria за втора година.
"Ние сме от хората, които са там още от деца. Имаме бази, къщи, приятели. Това е общността, която живее там. Аз самата съм там от 13-14 - годишна.

Фестивалът всъщност е една мечта, която тръгва още от нашите родители. Да има такова нещо там. И в един момент го приех лично: ако някой трябва да го направи, това трябва да съм аз. Някак всеки от нас трябва да допринесе за мечтите, които имаме там“, казва Мила Георгиева.

Този петък и събота, на 19 и 20 юни, Синеморец ще зазвучи между морето, реката и гората. Три сцени. Дузина имена, които трудно се побират в жанр. Музиканти, чиито пътища рядко се пресичат на една сцена. От София и Будапеща до Берлин, Белград, Прага и Казабланка.
Мила има опит, освен основател на фестивала, тя е и заместник-председател на Българската музикална асоциация.

"Най-голямата ни задача е да правим фестивал в концепция, която се нарича tastemaking. Тоест фестивалът не борави с големи известни имена, с това, с което сме свикнали. Напротив,  идеята е да дойдеш и да откриеш артисти и проекти, които не си чувал.

Покрай моята работа имам достъп до най-новото, което се случва на сцените из цяла Европа. Има страхотни неща. И много искам да ги представим на българската публика. Защото като че ли нямаме много култура да ходим на събития, които ни показват нещо ново. А аз се радвам хората да го открият. През мястото, през музиката, през цялата комбинация“.

По думите на Мила Георгиева, едно от най-логичните неща, които правиш, когато искаш да развиеш един регион, е да потърсиш събитие. Ние сме облагодетелствани, че общината, в която сме, община Царево, се движи от хора, които искрено вярват в това. Там има голямо количество туристи. Но ние искаме да постигнем качество. Хора, които ще допринесат.

Не просто да преспят някъде и да напазаруват от магазина, а да оставят нещо и в баровете, в заведенията, в малките бизнеси. Особено когато регионът е туристически, със силен сезон. Затова съм изключително щастлива, че самата политика на общината е да развива културен календар.

Защото вярваме, че точно това може да развие туризма в посоката, в която го искаме. Какво може да направи един фестивал? Може изключително много. Може да смени хората, които идват на това място. Може да докара хора, които допринасят към икономиката. Може да мотивира изграждане на инфраструктура, която липсва.

Води до това различни хора да открият мястото и то започва да има международен статут. Много важно за нас беше да допринесем за удължаването на сезона. Първото ни издание беше през октомври. Но юни е месецът, който реално целим. Защото юни е прекрасен в Синеморец“.

Сезонността не е туристически проблем. Тя е икономически. Числата го потвърждават. Само през юли тази година страната отчита над шест милиона нощувки, по данни на Националния статистически институт. Основният поток е по морето. После кривата пада рязко. Това е България в едно изречение - три месеца на пълни обороти и девет на изчакване.

"Най-хубавото при нас всъщност е извън сезона. Свързваме го с романтика отдавна. Едно време октомври беше любимият ни месец. Затваря се барът, който цяло лято е екшън, и най-после се виждаме. Ходим на плажа, а на плажа няма никой, защото сме само ние, до края на октомври. Водата е по-хладна, но слънцето е силно. Затваряме паламуд в буркани, правим вино. Юни е същият такъв месец. Тогава всичко тръгва.

"Ние сме фестивал, който се прави от една общност. И е много интересно да присъстваш на цялото му настроение. Защото това нещо е направено с много любов. С международен екип, с хора, които по същия начин са подходили с любов към него. Хора, които работят на едни от най-големите фестивали в света. Надявам се да го оценят. И да дойдат". 

Може ли музикален фестивал да промени съдбата на едно място? Фестивалът Tales of Sinemoria поставя Синеморец на картата месец преди началото сезона. Докъде може да стигне това българско село? Предстои да разбере.