Лимитите са добра бариера за болнични преразходи, но как да се регламентират?

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) организира дискусия на тема "Контролът върху разходите в болничната помощ: механизми и практически граници", посветена на възможностите и предизвикателствата пред осъществяването на ефективен контрол върху постоянно нарастващите разходи на болниците в България.

Анализът на експертите показва тенденциите в разходите за болнична помощ, факторите, които стоят зад увеличаващия се брой хоспитализации, както и правните и институционалните ограничения пред въвеждането на механизми за контрол на разходите.

"Основната причина за постоянното и екстензивно нарастване на разходите в болнична помощ в България е свързана най-вече с финансовия модел, който избран у нас, според който болниците се финансират чрез клинични пътеки" – коментира пред БНР-Радио София Петя Георгиева от ИПИ.

Тя обясни, че моделът е избран преди повече от 25 години, тъй като дава яснота за  конкретна диагноза колко ще струва даден пациент на здравната каса.  Само че все повече и повече болници излизат на пазара. В момента те са 338 по последни данни на националната статистика. Всяко лечебно заведение се нуждае от повече финансиране, все повече и повече пациенти преминават през болничните система. Тя винаги е била съществена част от бюджета на НЗОК, а през последните години надхвърля 50%.

"Нуждаем се от сериозни контролни механизми, за да ограничим вече това постоянно увеличение на средствата за болници, които здравноосигурителната система харчи", подчерта Георгиева.

От ИПИ са проучили темата в други страни.

"В абсолютно всички държави има такъв проблем. Но няма държава, която да остави разходите безконтролно да растат и това да е приемливо.

В повечето изследвани страни обаче клиничните пътеки се използват, за да се проследи качеството на услугата (според медицинските стандарти), а не като средство и повод за финансиране. За плащане има модели, ползващи под някаква форма диагностично свързани групи."

Друг важен ограничаващ фактор е електронното проследяване на данните за извършените услуги, манипулации и изписани медикаменти и реагиране (санкциониране) при установяване на нарушения. И това важи не само за болничната помощ.

Петя Георгиева изтъкна, че България е "шампион" по брой хоспитализации в сравнение с населението. При някои диагнози те са толкова много в сравнение с други страни, че експертите не могат да намерят обяснения за причините.

Някои болни се приемат в болница заради услуги, включени в дадена клинична пътека. Други се хоспитализират дори и при случаи, когато лечението може да е амбулаторно.

Лимитите са подходящ инструмент, но проблемът при тях е как да се въведат законодателно, за да не се възприемат като забрана и да се изпълняват, подчерта Георгиева.

В звуковия файл чуйте разговора на Мария Илиева.