Проверяват доколко метростанциите са достъпни за незрящи

Незрящи граждани показаха какви липси в елементите на достъпната среда има в столичното метро. При инспекция в метростанция "Сердика" те заявиха от какво се нуждаят, за да се придвижват по-безопасно и самостоятелно.

Няма предупредителна линия за началото на стълбите и за техния край. Липсват и релефни линии, които да ги насочат към входа на метрото, казаха участници в прегледа на условията.

Аз не знам накъде да вляза в метрото, след като сляза по стълбите, каза Недялко Димов от център за хора с нарушено зрение, цитиран от БТА. Няма водещи линии към турникетите и разчитаме на чужда помощ и бастун, допълни Димов. По думите му в метростанция "Вардар" има, но на много други места няма такива насочващи линии.

Инспекцията на метрото беше част от кампанията "Стъпвай смело" на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и Съюза на слепите в България (ССБ).

Нашата задача е да направим достъпна среда за хората със зрителни затруднения, каза председателят на КЗД Елка Божова. Ще бъдат инспектирани всички метростанции в София, ще се обследват светофарните уредби, както и обществените сгради, каза още Божова. След анализ ще бъде изготвен доклад с препоръки до отговорните институциите.

Според председателя на ССБ Васил Долапчиев нормативната уредба за придвижването на хора с увреждания и за слепи е добра, но реално не се изпълнява при осъществяването на обществени проекти. Надявам се, че ще има промени, каза той.

Да види нагледно кое затруднява хората на място беше и изпълнителният директор на "Метрополитен" ЕАД Николай Найденов.

"Спазили сме всички международни изисквания за начина, по който се изграждат метростанции - има достатъчно рампи, ескалатори и работещи асансьори", каза Найденов. И напомни, че "Метрополитен" не отговаря за асансьорите и ескалаторите, които се поддържат от фирма.

Филип Димитров, който е в инвалидна количка, беше категоричен, че граждани с двигателни увреждания изпитват сериозни трудности при придвижването си с транспорта в София.

Незрящите споделиха, че разчитат на помощта от инструктори по мобилност, които да ги научат как да вървят по улиците на градовете, в които живеят.

Според един такъв инструктор - Гергана Бързакова, липсата на тактилни, водещи и ограничителни линии е най-трудното при обучение на незрящите.