Липсва методика за бърза оценка на повредите в сгради при земетресения

Земетресения, наводнения, а с настъпване на лятото и опустошителни горски пожари. Всеки път, когато природата ни напомни за силата си, в обществото се надигат едни и същи въпроси - безопасни ли са домовете ни и докъде стига капацитетът на държавата.

"Когато една конструктурна система е проектирана, тя е консервативно нещо и вмешателството в нея трябва да бъде минимално от страна на ползватели, от страна на хората, които я експлоатират.

Махайки стени или разрушавайки без познание дадени конструктивни елементи, рискът се увеличава главоломно. То не се проявява веднага, то се проявява в обстоятелства на форсмажор като земетресенията", казва инж. Методий Маринов - строителен инженер и един от капитаните на Спасителен клуб "За бъдеще".

По думите му, в такъв етап усилията, които трябва да понесе една сграда и целият товар вече е съвсем различен. В същото време, ако автомобилите ни минават технически преглед всяка година, то при жилищата това не е така.

"Къртейки нещо или променяйки конструктивната система, или махайки стена, или правейки каквото и да е по тази конструкция, ние реално правим едно вмешателство, което може да я повреди. И никой не може да каже коя конструкция е най-опасна и коя не в момента.

Другото масово явление е, че хората наистина като че ли вярват, че панелните блокове са вечни, докато всъщност корозията на заварките и незаконните преустройства, за които говорим, са най-големи.

Методий Маринов е част и от Спасителен клуб "За бъдеще", което организира заедно с Лазар Радков от кампанията "Капачки за бъдеще". Доброволно формирование е съставено от обучени, опитни и добре екипирани доброволци, които оказват помощ при различни бедствия.  Към момента спасителният клуб има обучени над 180 доброволци в 10 формирования.

Инж. Маринов говори и за методиката за бърза оценка на повредите в сгради и конструктивни системи след земетресения." Това не е ако някой е правил промени в конструкцията като ремонт, а когато вече се случи бедствие като земетресение, тогава започва тази методика, за да се прецени най-грубо казано какъв е мащабът на бедствието и колко тежки са повредите от него, това е като базов инструмент.

Всъщност тези двете са свързани. Когато правиш промени и се случи земетресение, е възможно след това да получиш повреди, които не са очаквани да се получат там.

Според него в България липсва точно такава методика. Тя да е базата, на която инженери да бъдат въвлечени активно в спасителните екипи и да правят бърза конструктивна оценка на сгради и съоръжения, пострадали след земетресение.

Чуйте целия разговор на Данаил Конов в звуковия файл.