Доклад за младежкия вот у нас проследява тенденциите в последното десетилетие

През последните години ставаме свидетели на силна вълна от младежки активизъм - от серията студентски протести през 2020-а до “Gen Z”-ръководените протестни движения от края на миналата година, а участието на младите става тема от особен публичен интерес.

Това важи особено в периоди на избори, протести, политическа нестабилност или поява на нови политически формации, когато младите хора нерядко се описват едновременно като носители на промяна, като разочаровани от политиката или като група, която трябва да бъде специално мобилизирана.

Те често са определяни като двигател на промяната, но когато дойде време за избори, неизменно се появява въпросът – участват ли достатъчно активно в политическия живот на страната?

Нов анализ на Националния младежки форум (НМФ) поставя под съмнение широко разпространеното твърдение, че младите не гласуват, и търси реалните данни зад този обществен стереотип.

От протестите по улиците до изборните секции – колко активни всъщност са младите българи?
Дали поколението, което все по-често заявява гражданска позиция, успява да превърне гласа си и в политическо участие? Отговорите търси ново изследване за младежкия вот у нас, проследяващо тенденциите през последното десетилетие.

В БНР-Радио София по темата разговаряме с Атанас Радев – председател на НМФ.

"Искахме да направим такъв доклад и такова представяне с оглед на това, че постоянно в общественото пространство се твърди, че младите хора не участват в избори. Всъщност, този доклад, който направихме заедно със Стефан Георгиев и Станислав Додов, се базира на сравнителен анализ от 2013 до 2026 година, в ситуация, в която парламентарни, президентски, местни и европейски избори не се засичат.

Идеята е да се гледа динамиката в парламентарните избори, защото и последните избори бяха такива. И това, което се вижда отчетливо, е, че избирателната активност при младите хора запазва своите относително високи нива и успява да преполови поне половината от имащите право на глас.

Опитваме се да провокираме разговор в този аспект, как приобщаваме младите хора към политиката и въобще социализираме ли ги… Как ги включваме не само в процеса на вземане на решения, но и в това, те да имат отношение към случващото се в местната общност, в държавата и въобще към заобикалящата ги среда - изтъкна той и допълни -  В момента дори ако направим паралел с протестите от 2020 и 2025 година, става въпрос за това, как младият човек формира мнението си, как гласува, за кого? Как младият човек прави своя информиран избор. В полето на участието ние говорим за младежки съвети, за ученически съвети, за студентски организации, но това, което се случи с протестите от 2020 и 2025 година, всъщност са една голяма академия за гражданско участие с оглед на това, че стана тренд, нашумя много с това, кой управлява държавата. Спомняме си поведението на някои политици, които допълнително отблъскват хората от политиката – и всъщност това задава възможността младият човек да се заинтересува от политиката, защото нещо се случва в центъра на София, в центъра на големите градове…".

Радев изтъкна, че не може да се направи директна връзка между протестите, избирателната активност и участието на младите хора.

"Можем да спекулираме и да правим интерпретации, защото самите протести като акт те мобилизират в дадена посока, в случая отричат дадения управленски модел, управляваща коалиция, мнозинство. В този ред на мисли, необходимо е пораждането на алтернатива. И вече с появата на нов политически проект нормално е да се гласува за новия, силния на деня и т.н. Което всъщност прави тази вълна снежна топка, която събира и увлича след себе си", поясни той.

В представения доклад, младите хора се разделят на две подгрупи 18-23 и 24-29 г., от което може да се види, че от 2017 година насам, при възрастовата група 24-29, избирателната активност е доста по-висока. Това означава, че с навлизането в житейския път младите хора започват да усещат много по-пряко въздействието на политиката, каза още той.

• За факторите, които изграждат доверие между младите хора и институциите, как точно младежката политика и разговорът с младите хора са мост към нашето бъдеще, защо е важно да се замисляме върху това, какво бъдеще подготвят нашите политици и ние като общество – чуйте в интервюто на Петя Калнакова в звуковия файл.