След lostbulgaria.com Пейо Колев представя "Намерената България", но като книга

Пейо Колев, създателят на онлайн платформата за българска история във фотографии Lost Bulgaria, навлезе и в аналоговия свят на книгите.

За изминалите близо две десетилетия той издирва и дигитално съхранява хиляди снимки в различни сфери и категории на живота на българите: хора, събития, населени места, бит и култура, спорт и други.

Създаден първоначално като лична инициатива, днес сайтът е своеобразен  архив на обществената памет и вдъхновява хиляди хора да откриват не историята на своите семейства, да опитват да следват примера му, доколкото могат.

Поводът Пейо Колев да гостува на пред БНР-Радио София е неговата книга със заглавие, което хем кореспондира с онлайн платформата му, хем се противопоставя: "Намерената България".

Кандидатствал е с едногодишен проект към национален фонд "Култура".

В книгата авторът разказва не само за историята на страната ни, но и за собственото си пътешествие през архиви, забравени фотографии и човешки съдби.

Това е книга за паметта, идентичността и връзката между миналото и настоящето.

Авторът поставя въпроси за съхраняването на културното наследство, за ролята на историческата памет и за мястото на България в съвременния свят.

В крайна сметка не може само на снимки да се кара. В един момент трябва да има някакво обяснение какво се случва. Може да се каже, че снимката е хем начало, хем край на някаква история. 
Тя привлича вниманието. След това почваш да предполагаш и допълваш какво се случва там и така нататък. Накрая, завършвайки успешно това изследване, вече имаш едно съвсем пълноценно знание с илюстрация. 
Това представляват и моите текстове.
Предишната книга "Бомбардирана София" е строго тематична и следва правилата на историографията.
Не съм професионален историк. Интересуваме по-житейската страна на нещата. Затова "Намерената България" практически стана много интересен хибрид.
Снимките са смесени с моите лични преживявания, същевременно се преплитат с нещата, които научавам за тях и за хората, които срещам покрай тях. 
Текстовете донякъде са разкази, донякъде са изследвания. Бих казал, че стилът е есеистичен. 

• С Пейо Колев разговаря Лили Големинова. Чуйте ги в звуковия файл.