Хорър, семиотика и херменевтика

„Зайче“ е от онези редки романи, които успяват да живеят едновременно в два свята. Книгата излиза извън тесния литературен кръг и се превръщат в културен феномен, който предизвиква оживени спорове години след публикуването си.

Какво е „Зайче“ всъщност: приказка, сатира, кошмар или огледало? И защо толкова много читатели не могат да решат дали го обичат, или искат да го затворят. Възможни отговори от Темз Арабаджиева от „С книги под завивките“

"Доста полемики се развихриха около книгата. Понякога има бисерчета, задаващи новия тренд – да бъдеш смарт и да четеш умни книги. Зайче“ е логичният преход към тях.

Успява да надскочи жанра, да създаде мрежа от идеи. Вътре откриваме и Юлия Кръстева, семиотика, херменевтика. Но шокът е първото нещо, с което се сблъсква читателят.“

Повече за сюжета, за езика, подскачащ като зайче "между захаросаното и гротескното" и успява ли героинята да ни зареди с "халюциногенната си омара" – в звуковия файл