Опитът на Германия в съвместяването на семейство и професия

В Европа дебатът за родителските отпуски отдавна не се води само около тяхната продължителност. Все повече държави търсят начини родителството и професионалният живот да бъдат съвместими – чрез гъвкаво работно време, споделена грижа между майката и бащата, качествени услуги за ранно детско развитие и стимули, а не санкции за семействата.

През последните години повечето европейски държави инвестират в политики, насърчаващи споделеното родителство, гъвкавата заетост и достъпната грижа за децата.

Данните на ОИСР показват, че в 35 от 38 държави членки вече съществуват специални платени отпуски или запазени периоди родителски отпуск за бащите, а все повече страни въвеждат т.нар. "бащински квоти“ и финансови стимули, за да насърчат и двамата родители да участват в грижата за детето. Въпреки това жените продължават да поемат основната тежест – средно отпускът, запазен за майките, е около 25 седмици, докато този за бащите е около 13 седмици, а през 2023 г. едва 26% от получателите на обезщетения за родителски отпуск в страните от ОИСР са били мъже.

В страни като Швеция, Нидерландия и Германия политиките все по-често насърчават активното участие и на двамата родители в отглеждането на детето.

Една от държавите, които успешно съчетават семейната политика с нуждите на икономиката е Германия.

Матиас Денер и Соня Ример са ръководители на икономическия отдел в Посолството на Федерална република Германия в България. Те не само работят по теми, свързани с икономиката и пазара на труда, но са и личен пример за гъвкава организация на работата - двамата споделят една ръководна позиция (job sharing), което им позволява да съчетават професионалните си ангажименти с грижите за своите две деца.

"В Германия вече са направени някои важни стъпки за по-добро съвместяване на семейство и професия, но трябва да изпълним още някои задачи, за да се постигне един по-добър баланс между основателните искания и интереси на майки, бащи, деца, на работодателите и възпитателите. Дълго време съвместяването беше една тема, с която бяха ангажирани предимно майките“, обясни Соня Ример.

Тя допълни, че в Западна Европа, в продължение на доста дълъг период не е имало възможност за ползване на услуги за грижа и отглеждане на деца, поради което майките дълго време не са упражнявали професиите си. Според нея в момента се вижда ефектът от това.

"В Германия има много повече бедни жени пенсионери отколкото мъже пенсионери, именно защото майките в някои случаи не са се осигурявали за пенсия. Актуалният модел в Германия цели да направи така, че семействата да бъдат по-добре подкрепени и най-вече майките и бащите да имат възможност да се грижат еднакво за отглеждането на децата“.

По думите й, това започва с отпуск по майчинство и с обезщетението за отглеждане на дете. Родителите имат право да ползват неплатен отпуск за период до 3 години, като в този период не могат да бъдат съкратени и имат право след него да се върнат нормално на работа. За да бъде това изобщо финансово възможно, за първите 14 месеца те получават обезщетение за отглеждане на дете от държавата, като то възлиза на до 65% от възнаграждението им преди да излязат в отпуск.

"Ако отглеждат детето си у дома, имат право да ползват това обезщетение. Пълните 14 месеца при това могат да бъдат получени само при условие, че и двамата родители, т.е. изрично да се каже и бащата, остане в къщи за отглеждане на детето най-малко 2 месеца. В Германия наблюдаваме значително разширяване на възможностите за отглеждане на деца извън дома. Предлагат се услуги за отглеждане на деца, детски градини и също така се осигуряват възможности за грижи за децата следобед, след училище“.

Тя добави, че ситуацията не е еднакво добра във всички региони на Германия и това се дължи най-вече на недостига на възпитатели в момента. Освен това, работещите в Германия имат право определен период от време да работят на непълно работно време и после отново да се върнат на пълно работно време. Тази възможност се ползва, когато отглеждат дете или се грижат за член от семейството.

По думите на Матиас Денер и Соня Ример, работа на непълно работно време в Германия е нещо обичайно и се прилага при около една трета от работещите. Споделеното работно място или job sharing също е често срещан вариант и то не само в министерствата, ами и в по-големи компании или фирми.

"Естествено обаче в много семейства родителите не упражняват една и съща професия и затова този вариант на споделено работно място се прилага по-скоро между колеги, а не толкова в семейства“.

Казват, че има много различни модели на споделено работно място.

"При нас е много просто, на всеки 4 месеца ние се сменяме на работното място, т.е. 4 месеца един от нас е партньора, който е видим за всички наши партньори отвън. Другият работи на заден план и оказва подкрепа или участва по някакъв друг начин в задачите, като същевременно има достатъчно време, за да поеме ангажиментите около отглеждането на децата и нуждите, които има семейството“.

Когато работещите, които споделят едно работно място са от различни семейства, това изглежда по по-различен начин.

"Единият колега работи от понеделник до сряда, а другият от сряда до петък, например такава схема е възможна. Важно е за всички външни партньори да знаят към кого могат да се обръщат в дадения период и в нашия случай ние имаме един общ имейл адрес и общ телефон и отговаря този, който в момента е на работа. Всичко това е много важно в нашия случай, за да може и да се осигури възможност децата да се чувстват добре и семейният живот да функционира докато родителите са на работа".

Подробности можете да чуете в интервюто на Катя Василева с Матиас Денер и Соня Ример.