Путин пренебрегва трудностите на руснаците. Фикс идеите му са по-важни

Въпреки неколкократно обявяван напредък в преговорите между САЩ и Иран, конфликтът продължава да бъде неприключен, а по-скоро действащ. Информация след непреките преговори в катарската столица Доха внесе глътка надежда, но никой не бърза да се зарадва.

Постигането на по-трайна стабилност в региона е от значение и за Европа, тъй като оказва влияние върху международната сигурност, енергийните доставки и глобалните търговски маршрути, включително корабоплаването през Ормузкия проток.

"Временното споразумение, което беше сключено преди две седмици, е само рамка. То не дава много яснота по голяма част от спорите въпроси между САЩ и Иран – коментира пред БНР-Радио София Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. – При това положение е логично да възникнат проблеми при тълкуването на споразумението. Всяка от страните си го тълкува по свой начин и именно тези 60-дневни преговори са призвани да изгладят споровете и да се стигне до финално споразумение. Виждаме, че засега прилагането на подписания документ, не върви никак гладко. Засега нищо не се е чуло по най-спорния въпрос от преговорите – иранската ядрена програма, сочена и като основен повод за войната."

По думите на Димитров, за американците като важен въпрос се очертава отварянето на Ормузкия проток, заради отражението върху цените на горивата, но това е малко странно, тъй като преди конфликта преминаването там беше свободно.

"Ходът и темпото на преговорите до голяма степен се диктуват и от вътрешнополитически съображения, особено от страна на Съединените щати, където, както знаем, през ноември има междинни избори за конгрес и президентът Тръмп не иска да отиде на тях с нерешени главните въпроси в спора с Иранската държава.

Ръцете на Тръмп донякъде бяха вързани от една резолюция, приета от двете камари на конгреса, която го призовава да изтегли войските от района на Близкия Изток и да не започва нови бойни действия срещу Иран. 
Далеч съм от мисълта, че ако Тръмп си науми нещо, ще се съобрази с тази резолюция, но все пак и това има влияние върху хода на преговорите."

Пламен Димитров коментира, че изявленията за намеренията на Путин да превземе Киев показва, че украинците са наясно за нежеланието на Москва да приключи с войната засега.

"Със сигурност украинската столица няма да бъде превзета, но очевидно Кремъл не се отказва от максималистичните си цели във войната с Украйна. Но новият момент от последните един-два месеца е, че украинските дронове вече ще имат по-голям обсег, по-голям боен заряд и могат да нанасят много по-големи щети най-вече върху енергийната инфраструктура за преработка на петрол. Руснаците в европейската част на страната вече разбраха, че войната не е толкова далеч и се отразява на техния всекидневен живот. Засега обаче Кремъл пренебрегва трудностите на обикновените руснаци. За Путин фикс идеите му са по-важни."

В звуковия файл чуйте разговора на Лъчезар Христов