Адресите на любовта – Паша Христова

Може да не знаете коя е Паша Христова, но няманачин да не сте я чували как пее „Една българска роза”, избрана за песен на столетието през 2000 година. Който я е слушал на живо помни гласа ѝ, отприщен като стихия, която превзема залата с искрящата си чистота и плътна сила. На 16 юли тя щеше да навърши 80. Но бе изпепелена в самолетна катастрофа само на 25.

Момичето от Княжево за шестте си години като професионална певица спечели „Златният Орфей”, записанад 60 песни за националното радио, които още звучат, и остави белег в душите не само със завладяващия си талант, а и със спомена за сърцераздирателната си съдба.  

Фаталната дата е 21 декември 1971, часът е 23.40, на борда на самолета Ил-18 цари голямо оживление - българска културна делегация  лети за Алжир, където ще участва в новогодишен концерт. И Паша Христова, и ръководителят на оркестър „София“ Николай Арабаджиев-Фучо са много щастливи, защото могат да бъдат заедно без да ги гложди вината, че са в омаята на забранена любов. И двамата имат семейства и деца, но чувствата са много по-силни от дълга и съвестта. Те просто се допълват взаимно, гледат в една посока, изливат любовта си в музика.

Най-близката приятелка на Паша, Марта Баръмова, твърди, че певицата е била бременна от Фучо.

Всички версии и слухове за катастрофата и мистериозното прикриване на виновните - ще научите от звуковия файл 

Снимките са от книгата на Иван Георгиев “Една българска роза. 40 години след катастрофата”