Антикорупционните органи се използват за политически мотивирана репресия

През 2025 г. антикорупционните органи все по-често се използват за политически мотивирана репресия. Това е един от основните изводи на Антикорупционния доклад. Тази година заглавието на доклада е "Демокрация на прицел".

"Заглавието беше избрано във връзка с основните нови казуси, които включихме за проследяване. Това са казуси срещу политици от местната власт - от една от опозиционните политически партии "Продължаваме промяната".

Всъщност, това наведе към това заглавие, защото по делата, които бяха образувани срещу Благомир Коцев, Никола Барбутов и които бяха съпроводени с масови протести в страната, се появиха и някои проблеми, които не са само проблеми на атака срещу опозицията, а атака на демокрацията като цяло", коментира адв. Златка Стефанова. 

Тя обясни още, че този доклад е пореден. За осми път се проследява корупцията по високите етажи на властта, т.е. в законодателната, изпълнителната и съдебната власт и за шести път се проследява корупцията в местната власт. Акцентът тази година е за корупцията в местната власт.

Изводите продължават да са сходни, а именно, че наказателните производства продължават дълго. Голяма част от тях приключват, без да влязат в съда, прекратени от прокуратурата. Има такива дела, които са прекратени и по давност.

Продължителността на наказателното производство е един от проблемите. Други констатирани проблеми е съотношението между оправдателни и осъдителни присъди.

Очаква се повдигнатите обвинения от прокуратурата да са така обосновани и доказани, че да доведат до осъдителни присъди, докато в случая - съотношението между осъдителни и оправдателни присъди, и прекратени производства, продължава да е в полза на оправдателните присъди, допълва тя.

"Тази година констатираме 17 оправдателни присъди в централната власт, срещу само 4 осъдителни. Общо взето - 3:1. В местната власт 2 осъдителни присъди срещу 5 оправдателни.

Тази година в доклада включихме и стари случаи, които за първи път влизат за проследяване, поради това, че не са били известни или не са били на прицела на общественото внимание, което поставя и един друг въпрос, че липсва обобщена информация за корупцията.

Докладът на Антикорупционният фонд е най-обширната и детайлна информация, която може да се намери в България в момент. Макар на сайта на ВКС също да се проследяват тези дела, заради измененията в закона за съдебната власт, който изисква това, но те не могат да бъдат проследени в цялост.

Там се отбелязват само делата, които вече са стигнали до ВКС, а има множество дела, които още са на досъдебно производство. Такива стари, нови случаи бяха включени за проследяване и те са интересни из това, че една част от тях вече са с осъдителни присъди, т.е. увеличава се статистиката на осъдителните присъди, но това са присъди, които не са влезли още в законна сила, т.е. подлежат на обжалване.

Всъщност миналата година има само един краен съдебен акт и то е оправдателна присъда на Софийския градски съд, която не е протестирана от прокуратурата и е влязла в законна сила. По нея мотивите още не са написани. Това е делото на един от предишните шефове на АПИ.

Чуйте целия разговор на Лъчезар Христов в звуковия файл.