Ивайло Дончев: В Туркменистан не желаят туристи, но искат доларите им

Ивайло Дончев: В Туркменистан не желаят туристи, но искат доларите им

Разговорът с Ивайло Дончев  миналата неделя бе толкова интересен, че го продължаваме и в следващото издание на Покана за пътуване. За онези които не са слушали или са забравили кой е той, припомням накратко. Ивайло е истински пътешественик по призвание и душа. За 17 месеца  е избродил 150 хиляди километра и  е описал своите приключения, чувства и наблюдения  в книгата “Пътят от Каракол”. С него вече бяхме, макар и виртуално, в Южна Америка и Нова Зеландия, в Източен Тимор и Афганистан, но когато ми каза, че е бил и в Туркменистан, любопитството ми се засили, защото съм чувала, че за там трудно се взима виза. И това се оказа истина. Не можеш да влезеш в страната ако нямаш договор с местен туроператор и щом пристигнеш, веднага трябва да се регистрираш в милицията.

Според Ивайло, Туркменистан е странна като управление, но богата на забележителности страна.

При своето пътуване през 30 държави Ивайло е посетил Тибет и се е качвал на близо 6 хиляди метра в Хималаите и в Индия, и в Непал. Авторът на книгата “Пътят от Каракол”, не спира да ни удивлява с философския поглед и екстремния си подход към опознаването на света. 

Миналата неделя той ни разказа как на космодрума Байконур в Казахстан е проникнал в хангара, където от десетилетия е изоставена совалката Буран и се е наложило да пренощува в руски арест като нарушител. А защо руски, понеже мястото им е дадено под наем за излитане на космически ракети. Била съм в Казахстан, но само в столицата Астана на тържествата за 20-годишнината от основаването й. Ивайло категорично отсече, че не само трябва да се върна, а и да отделя най-малко 3 седмици за тази интересна страна.  

Всичките му лични приходи от четивото и от изложбите със снимки, които предстои да направи отиват за сдружение „Операция: Плюшено Мече“ – организация, която подкрепя деца и младежи в неравностойно положение да развиват талантите си.