Събраха мисли и думи на участници в Априлската епопея в изложба

Фотодокументална изложба, озаглавена "Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“ бе открита преди дни в Мраморното фоайе на Народното събрание.

Експозицията е подготвена от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките и е част от инициативите, посветени на150-годишнината от Априлското въстание. Тя  ще може да бъде разгледана 31 юли 2026 г.

Представени са мисли на едни от най-важните дейци, допринесли за духовното ни освобождение, думи на основните действащи лица от Априлското въстание – Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Христо Ботев. При откриването на експозицията беше представена историята на Найден, Пейо и Марин Дринови – хора, оставили сериозна следа в българската история.

"Защо подбрахме именно тези личности? Може би защото в техните думи най-ясно кристализира тази идея – осъзнаването, че Националноосвободителното движение и свободата са лична отговорност и въпрос на осъзната лична кауза, която клони в лична саможертва.

Централно място заема не само политическата цел на въстанието, но и нейната морална и нравствена обосновка- постигането на свобода народна, свобода лична и свобода религиозна, с една дума – свобода човеческа".

Това са думи, въплътени в програмата на Българския централен революционен комитет (БЦРК), посочи гл. ас д-р Светозара Лесева – представител на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин", организацията, която създава изложбата.

Същността на историята е, когато си обясняваме събитията, а не просто сухите години и факти. Един от разказвачите на тази история е д-р Владимир Ангелов от Института за исторически изследвания към БАН.

"Една революция става ясно, че започва далеч преди първия изстрел, всъщност тя започва още в книгата, в училището, в библиотеките, в редакциите, в книжовните дружества. Тези дейци на книжовното дружество за които не винаги се сещаме толкова често ни дават една сериозна основа върху която стремежът за свобода се превръща в национална кауза, върху която съпват революционерите от 1876 година.

Тук връзката между образование, просвета и култура е много здрава. Всъщност, свободата не се ражда само на бойното поле, а има своите устои в образованието и просветата. Един пробуден народ, какъвто е българският тогава, може да извоюва своята свобода", каза той и подчерта, че образованието, културата и стремежът към свобода са фактори, които са неразривно свързани и спомагат макар и въстанието да е кърваво потушено, българският въпрос да се превърне в общоевропейска кауза.

През 2026 година отбелязваме 150 лета от Априлската епопея.Това даде възможност специалисти и историци  да погледнат по различен начин на тази иначе позната дата от българската история.

"Символично е, че домакин на изложбата е именно Народното събрание. Институцията, която въплъщава държавността и е призвана да защитава демократичните ценности, извоювани с хиляди жертви на българския народ през годините.

Априлското въстание е нравствения връх на Българското възраждане, когато идеите за свобода, достойнство и национално единство се превръщат в историческо действие. Тази изложба поставя акцент върху една истина, която често остава скрита зад героичните събития – а тя е, че революцията винаги започва със словото", изтъкна чл. кор. и председател на БАН  Евелина Славчева.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.