"Всичко е нормално, а всички сме прецакани"

Когато посетителите на Венеция минават по моста на Академията, забелязват изложбата "Всичко е нормално, а всички сме прецакани“. Там огромните скулптури на Ан де Карбуча представляват войници, които държат микрофон така сякаш държат оръжие.

Пред Българското национално радио артистката разказа за своите изложби в два италиански града, сподели възгледи за природата, изгубеното и онова, което може да спаси изкуството.

• Кога микрофонът става опасен, кога се превръща в оръжие?

"Дезинформацията започна с темата за околната среда и това ме накара сериозно да се замисля как информацията се манипулира. А идеята, че микрофонът се превръща в оръжие, ми хрумна доста рано. След това всичко се разрасна и скоростта, с която се случи, е просто поразителна. Тогава реших, че исках да създам изкуство по темата.

Нещо, което осъзнах и ми се стори много интересно, е, че микрофонът е не само оръжие, но и самото държане на микрофон може да те убие. В момента във всичко има някаква форма на двойственост и е важно да го осъзнаваме, за да вървим напред."

• Защо избрахте именно тази форма на изкуство – скулптурата, за тази изложба?

"Занимавала съм се с много различни видове изкуство. Пътувах по света в продължение на десетилетие в създаване на инсталации, които заснемах. Имам няколко филма – един от тях е част от поредица, която излезе току-що. Сега искам да говоря за нещо, което считам за най-големия ни обществен проблем – не само днес, но и в бъдеще.

Усещах, че е важно да се говори за него в триизмерна форма и имахме възможност да работим във Венеция. Този град, както знаете, е столицата на изкуството, а Биеналето е като Олимпийските игри за света на изкуството. Затова си мисля, че скулптурата и триизмерната форма имаха смисъл там.Венеция не е лесно място за създаване на изкуство, но получихме доста положителни отзиви, особено от местните.

По този начин имаше смисъл и за мен, защото се надявам, че войниците ще пътуват по света и ще можем да направим много публични и институционални изложби. Има много символика около тях и детайли, но посланието идва веднага и кара хората да се замислят.

Вглеждането във войниците е вглеждане и в себе си – вземането на решение какво искаме да направим. Тези войници са пазители – не са непременно негативни образи. Те са там и са дори по някакъв начин привлекателни, нали? Забавни са и приличат на играчки. Там са, за да ни разтърсят и да напомнят от какво огромно значение е да мислим за тези проблеми, защото именно така ще успеем да ги разрешим.

• Кои са войниците в информационната армия днес?

"Изключително много са. Повечето войници от дезинформационната армия са онлайн и много от държавите ги използват. Това е един огромен свят и огромен пазар. Но за мен е важно не толкова да ги разоблича като хора, държава или политическа посока, а да напомням за избора, който имаме – независимо дали искаме да бъдем тяхна жертва, или не, можем да се борим и като хора разполагаме с много инструменти.

Това не е първият път, в който човечеството се сблъсква с трудности. Ние сме продукт на невероятна способност за оцеляване. Различното тук е, че говорим по-скоро за оцеляване в нещо, което сами сме създали, за това да мислим за индивида, за да създадем нова общност. Това е много важно за мен – да се борим и да разберем, че имаме силата. Защото наистина е така.

Очевидно сме във важен момент на преход и трябва да разберем какво искаме да запазим, от какво искаме да се освободим, какво искаме да изобретим. Очевидно ценностите и корените са нещо изключително важно. Една от големите ми теми са нашите корени и тяхното значение, нашата индивидуалност като държави, но не заради национализма, а за да се учим един от друг."     

• Описвате периода, в който живеем, като време на постистина. Но какво можем да направим в тази битка за истината?

"Много е важно на първо място да осъзнаваме, че живеем във време на постистина. Ще се изненадате колко много хора все още не го знаят и се намират в системата на фалшивите новини. Първата стъпка е да го разберем, защото това ни позволява да направим крачка назад и да помислим. И след това, разбира се, идва разбирането как да си помогнем, за да не живеем във време на постистина.

Има много инструменти. На първо място трябва да научим повече за начина, по който се създава това съдържание, как е изключително трудно, дори за хора като мен, работещи в света на визуалното, да разберат кое видео е истинско и кое – фалшиво. Винаги се питайте какво гледате и какво предизвиква то по отношение на емоциите. Всяка информация, която предизвиква унижение или ви ядосва, вероятно е създадена именно с тази цел.

Преди всичко обаче стои образованието. Важно е да се борим за образованието в училищата, особено за поколението на бумърите, хората с влияние и тези, които могат да гласуват в момента. Израсналите с дигиталното са много по-способни да разберат кое е фалшиво, да не гледат това съдържание или да не се задържат във Фейсбук. За бумърите, за поколението Х обаче, това наистина е голям проблем и вероятно те са първите, които трябва да се върнат в училище по този въпрос.

• В момента имате и друга изложба в Торино "Синя нишка". Какво искате да кажете с фотографиите си там?

"Точно така, имам изложба в Торино. Казва се "Синя нишка" и е до края на юли. Включва фотографска работа, по която работих през 2020 г. и е свързана с това, че в Европа определени ледници се покриват през лятото. Не защото са произведения на изкуството, а защото трябва да бъдат запазени. Говорихме си за Кристо и Жан-Клод и как аз съм от различно поколение, но очевидно те са били много вдъхновяващи.   

• В момента имате и друга изложба в Торино "Синя нишка". Какво искате да кажете с фотографиите си там?

"Точно така, имам изложба в Торино. Казва се "Синя нишка" и е до края на юли. Включва фотографска работа, по която работих през 2020 г. и е свързана с това, че в Европа определени ледници се покриват през лятото. Не защото са произведения на изкуството, а защото трябва да бъдат запазени. Говорихме си за Кристо и Жан-Клод и как аз съм от различно поколение, но очевидно те са били много вдъхновяващи.

Бях изумена, защото видях тези покрити ледници – изглеждаха като произведение на изкуството. Ако идвахте от тяхното поколение, това е нещо, което те биха направили – да опаковат ледника. Но от гледна точка на моето поколение, това не е изкуство, а оцеляване. 

Знаем, че ледниците в Европа няма да оцелеят, но се опитваме да отложим гибелта им. Можете да отидете на изложбата и да видите изкуството. Ако не знаете за какво е обаче, ако не прочетете, ще помислите, че това е произведение на изкуството, че се опитвам да копирам Кристо чрез покриването на ледниците. А всъщност е обратното.

Очевидно беше доказателство за промяната в климата и факта, че губим ледниците си, но в същото време е нещо, което ние, хората, правим – създаваме бъркотии и след това се опитваме да ги поправим. И така сега опитваме да зашием отново ледниците с този син конец.

Едновременно е послание за осъзнатост, но и за доброто в нас и способността ни да изобретяваме неща, когато се налага. Имам доверие в човечеството. Със сигурност трябва да еволюираме, ако не искаме да се самоунищожим, но можем. Вече се променяме и се надявам да се справим".