Енциклопедия събира 150 години грижа за децата в България

В рамките на годишната среща на Национална мрежа "За децата", официално беше представена първата енциклопедия на детските организации в България. Авторът на изданието и изпълнителен директор на Национална мрежа за децата Георги Богданов, експерт по европейска социална политика и социална работа с фокус върху добрите управленски практики. 

150 години история на детските организации е събрано в енциклопедичното издание. "Поводът е по-скоро това, че Националната мрежа за децата, която е национална организация в България, навършва своите 20 години и от преди около 2 години работя върху книгата, така че да може да бъде представена на детските организации в България по един подобаващ начин, исторически, но в същото време и развлекателен, защото в тези 580 страници, които са цялата енциклопедия, има и много лична история, която идва от мен, от различни случки, в малко по-новия етап на развитието на детството в България", казва Георги Богданов.

Той посочи също, че по времето, когато се създавали детските организации, благотворителните дружества, тогава хората и самото време са били различни. Много от тях наистина са вярвали в това, че градят новата държава и те наистина са градили новата държава в България след Освобождението. И някак си съвпадна тази книга и нейното издаване със 150 години от Априлското въстание в България, така че тя разглежда някои организации и движения, които са били дори преди Априлското въстание, но може да се каже, че приблизително датата е 1878 година.

По думите му обществото ни и детските организации като цяло, няма как да не се развиват заедно с обществените процеси, които така или иначе диктуват. След Освобождението, хората са градили новата нация, новата държава. След това, по време на комунизма, детството е било по друг начин структурирано. Там е имало държавна структура, която е влияела върху детските въпроси - пионерските и комсомолските организации, всичко това е дало един много различен поглед.

След 1989 година идва друг етап на възраждането, на икономическите кризи, на това отново да се сдружават гражданите, да развиват свои собствени политики за децата, дори. И в днешно време нещата са много по-различни. От Националната мрежа за децата постоянно правим един бележник на правителството всяка година, в който показваме какви са проблемите на политиците.

"Различните периоди в книгата по различен начин са представени. Те са представени със своя политически контекст. Защото както децата, така и детските организации няма как да съществуват без контекста, който е в политическото време.

В книгата са описани и историите на основни клаузи за защита на децата в миналото, които днес приемаме за даденост, защото някой, някога се е преборил за тях. Такава е историята на Олга Скобелева, която е майката на генерал Скобелев.

"Олга Скобелева е имала невероятна дейност в Пловдив и в околията. Тя е събирала пари, обединявала е различни дарителски фондове и е направила първото сиропиталище в България. Това е домът "Мария Луиза", който и до днес работи. Разбира се, по друг начин, подпомагат се деца и семейства, но по друг начин, не както едно време е било.

Тогава страната ни е била в тежки времена - след войни или по време на войни, имало е много бежански кризи и децата наистина са оставяни. Имало е висока смъртност, висока раждаемост, много деца, много висока бедност дори. Говорим за първите 30 години от началото на 20 години.

Друг пример е историята на Александър Георгиев, по-известен с прозвището Коджакафалията, когото са наричали бащата на Бургас. Едно от сиропиталищата там е негово дело, но най-голямото му дело е, че той прави цял квартал в Бургас, като през целия си живот е помагал на хората и най-вече на бедните хора.

В книгата се разказва и за Райна княгиня, която знаем само като жената, която е ушила байряка, но тя е тази, която със своето акушерство и с това, че е имала 6 деца, голяма част от които са осиновени, прави първия "Майчин дом". Днес в София това е кръводарителския център, който имаме и затова градинката там около Христо Ботев се казва "Майчин дом".

Разбира се, има и много други хора, като да речем Теофана Попова в Стара Загора, която на 14 години става преподавател в училище, знае 6 езика, прави сиропиталище, и развива невероятна просветителска дейност в района. В Сливен пък Аргира Жекова, във Велико Търново невероятната Евгения Кисимова, която прави първата женска община в България, дава много средства за много неща, свързани с развитието на децата и на учениците тогава.

Чуйте целия вълнуващ разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.