Световното по футбол през очите на Бюлент Мюмюнов: емоция, ритъм и уроци

Световното първенство по футбол, което току-що приключи, все още ни вълнува. Футболният коментатор Бюлент Мюмюнов от Българската национална телевизия, който се завърна наскоро от САЩ, направи личностна равносметка за цялото събитие в разговор с Боян Бочев в ефира на БНР - Радио София.

"Единственият негатив (на Световното първенство) е, че свърши и че съм малко емоционално изпразнен, но това е на всяко първенство. За мен това е второ световно и четвърти голям футболен форум с две европейски и две световни първенства", разказва той и е доволен, защото това, което е искал да свърши, го е направил.
"Не мога да кажа, че нещо не съм направил и да съжалявам сега. И културни репортажи направихме, и футболни репортажи направихме, и със звезди се срещнахме".

По думите му, това световно е по-различно, защото е било на място, където никога не съм бил, в свят, в който никога не е бил - Северна Америка. "Много култури, много етническо разнообразие, много симбиоза между различни неща, които не виждаш в ежедневието си тук в България или дори в Европа".

Едно от нещата, с които журналистът се сблъсква в САЩ е влудяващата динамика на журналистическата професия, защото там разстоянията са огромни, а графикът толкова уплътнен, че трудно се намират повече от 30 минути за хапване, а бързането за полети, чекиране в хотел и път до стадиона се смесват в лудия си ритъм.

Тогава идва и равносметката: "Усетих, че съм малко по-улегнал, отколкото си мислих аз за себе си в някои ситуации извън ефира. Мога да кажа, че в нервни ситуации, в напрегнати моменти, започвах да взимам по-улегнали решения. Неминуемо при една динамика има напрежение. Много рядко бях изнервен истински, което за мен е рядкост. Аз съм темпераментен, ядосвам се често.

Дори в някаква ситуация просто млъквам, оставям със себе си за няколко секунди. Нещо, което преди не правих. Не знам какво точно ме накара да реагирам така. Не знам дали с времето улягам или остарявам", обяснява той.
Това, което Бюлент запазва непокътнато обаче е вълнението и емоцията от футболната игра. "Специално за футболното коментиране, аз коментирах два мача на това първенство и двата на живо - Португалия - Испания и Аржентина - Египет.

Видях, че един футболен коментатор трябва да има различни гледни точки. И най-малко трябва да са двама души. Това беше едно от нещата, които ми направи впечатление. Всеки има своята роля. Докато в България ние се опитваме един човек да върши всичко.

Чуйте целия разговор на Боян Бочев в звуковия файл.