Николай Недялков, АПАЗ

Изпускането на контрола при диабетиците увеличава хоспитализациите

петък, 24 юли 2026, 17:10

Изпускането на контрола при диабетиците увеличава хоспитализациите

СНИМКА: ВМА

Размер на шрифта

Близо половин милион българи с диабет тип 2 срещат все повече трудности в контрола на заболяването си, въпреки че средствата, които здравната система отделя за лечението му, нарастват.

Това показва ново проучване на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), проведено сред пациенти и ендокринолози от цялата страна.

Изследването очертава редица проблеми, сред които: намаляващ достъп до тест-ленти за самоконтрол, високи доплащания за лечение, административни пречки и неравен достъп до специализирана помощ според мястото на живеене.

Сред най-оспорваните практики е и изискването пациенти, които са подобрили показателите си благодарение на успешна терапия, да загубят достъпа до нея заради действащите критерии.

  • Подробности по темата Катя Василева потърси от заместник-председателя на АПАЗ и съавтор на анализа по изследването Николай Недялков.

На пациентите в пенсионна възраст се отпускат 150 тест-ленти, които стигат за около два месеца, но не и за тримесечие.

Паралелно с намаляващия достъп до тест-ленти, броят на пациентите, които използват сензори за непрекъснато мониториране, расте. Достъпът до тях обаче е обвързан с конкретни стойности на гликирания хемоглобин и вид терапия, което изключва значителна част от пациентите с добър контрол, именно тези, при които технологиите биха спомогнали за запазване на постигнатите резултати, коментират от АПАЗ.

СНИМКА: АПАЗ

  • Данните от НЗОК) също така разкриват противоречива тенденция. Броят на пациентите над 18 години, които получават тест-ленти от Касата, е паднал от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г., като се отчита спад от близо 27% за под три години. В същото време общият брой диспансеризирани пациенти с диабет тип 2 е нараснал от 435 664 на близо 493 000.

Финансовата тежест върху пациентите е многопластова. Съвременни терапии надхвърлят 100 лева месечно и се поемат изцяло или частично от пациента. Редица диагностични изследвания, включително ехографии, електромиография и хормонални показатели, не се покриват от НЗОК и добавят между 30 и 120 лева месечно към разходите. Участниците в изследването посочват, че спазването на препоръчания хранителен режим може да достигне 300 до 400 евро месечно, сума, която е далеч от възможностите на повечето пенсионери и хора с ниски доходи.

На базата на проведеното изследване от АПАЗ настояват за конкретни промени.

  • Рецептите и протоколите при стабилни пациенти трябва да се удължат до 6 или 12 месеца, за да отпадне необходимостта от чести посещения без медицинска причина.
  • Броят на тест-лентите трябва да се увеличи до около 300 на тримесечие, колкото реално са необходими за редовен самоконтрол. Изискването за хоспитализация при промяна на инсулинова терапия трябва да отпадне, когато не е клинично наложително.
  • Трябва да се премахнат твърдите прагове на гликирания хемоглобин като единствен критерий за достъп до терапия и сензори. Лечението трябва да отразява индивидуалните потребности на пациента.
  • Одобрението на терапия трябва да се децентрализира, така че лекуващият ендокринолог да може да вземе решение без пациентът да пътува, за да получи здравна грижа и лечение.
  • Консултацията с диетолог и психологическата подкрепа трябва да влязат в пакета на НЗОК, тъй като хранителният режим и психологическата умора от хроничното заболяване са медицински проблеми, а не лично решение.

По публикацията работи: Георги Нейков

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!