Чарлз Трети имал родствена връзка с Дракула, купува имоти в Румъния

Днешният британски крал е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц - през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Според някои източници домовете му били десетина. Сантиментът на Чарлз Трети от съседната държава идвал от факта, че е убеден в далечната си родствена връзка с Влад Цепеш, прототипа на Дракула.

Мартина е завършила Румънска филология. Има магистратура по международни политически отношения и сигурност. През през 2016 г. превежда на български език автобиографията на румънския президент Клаус Йоханис, написала е безброй статии и е направила стотици интервюта. Така че изборът да бъде кореспондент на БТА в Румъния е съвсем закономерен. А там тя е изключително дейна.

В Покана за пътуване активната дама ни отведе в селцето Вискри, където крал Чарлз Трети си е купил къща, в която през летния сезон може да отседне всеки срещу далеч не астрономическа сума.

Освен с височайшия си жител, селището се гордее и с Деня на чорапа. Повечето жени в него плетат денонощно, за да удовлетворят заявките от Германия, Франция, Швейцария и други европейски страни.

Повече  ще научите от звуковия файл.

Общуването с всякаква живинка е балсам за душата на отявления любител, но има срещи, които остават гравирани в сърцето.  Днес ще ви разкажа за моите в Топ 3.

Да галиш пингвин на Филипините

Винаги съм искала да усетя какви  са на пипане антрацитните гръбчета на пингвините, които  смешно се щурат с походка на развълнувани диригенти  с фракове. Случи ми се. При това не сред ледената пустош на  Антарктида, а в …. лепкавата от жега Манила.

След като е поел максимална доза култура и история, къде да отиде човек, щом най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето наоколо има химическия състав на ядрен отпадък? В "Оушън парк", разбира се! Претупах набързо "Тунела на смъртта" със стъклени стени, зад които многозъби акули те измерват с прецизния поглед на гурман, оглеждащ вечерята си. Препускането ми към пингвините за малко бе спряно от нирваната при медузите. Не можех да си представя, че отблъскващото желе с жилеща репутация може да бъде толкова успокояващо, когато се носи плавно в аквариума, осветено в ярки цветове. Дори и без унасящата музика, по-чувствителните сякаш потъват в удобна утроба, която нежно ги залюлява. Призрачно носещите се, осветени в различни цветове древни същества замайват разсъдъка и почти не се сещам за шегата, че медузата е прякото доказателство как можеш 90 000 години чудесно да си живееш без мозък.

Разсъжденията мигом потъват в 100-процентовото усещане за чиста радост, което се стеле в съседство. Спретната редичка от мераклии да общуват с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик на подводница – кръгъл отвор, който излиза направо сред ледената обител. Наоколо лъчезарните животинки  стоят с разперени като за прегръдка крилца и очакват поредната  порция риба, с която посетителите надлежно са се снабдили. Поемат я деликатно с човките си, но не се отдалечават, а дават възможност да им се порадвам, да ги погаля, че дори да ме клъвнат приятелски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард от закърнелите пера - къси, широки и близко разположени, които ги изолират от водата и ниските температури. Пингвините имат повече пера в сравнение с много от птиците  -около 100 на квадратен сантиметър.  Погалвам за последно любимците си,  избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят и пингвини, и лед.

 

Да яздиш делфин в Мексико

Другият реализиран наяве сън от детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм "Ум белият делфин" ще ме разбере.

В "Долфин дискавъри" на Ривиера Мая в Мексико осъзнах, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потопих във въртележката с нови усещания и гребях възторг с пълни шепи.

Тревогата как ще се увековеча когато палувам с делфините е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се оказах заобиколена от "придворен" оператор и фотограф ми стана ясно защо. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук.

В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Следим през маските елегантните движения на Мадона за "запознаване" с нас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ни се иска да харесва лично нас, на нас да се усмихва с милата си делфинска уста.
Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва "да ви цунка" и професионално задържа позата, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.
"Дай малко назад, не крий лице, задръж така!" виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за "двойно теглене" из басейна. Хващам ги за перките и се понасям… към дебрите на невъобразимия кеф!
Накрая двете,  плувайки странично, ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече забравили, че е само дресура. За нас това е нова любов. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и дружелюбно както благ чичо към 5-годишния си племенник. И неусетно ни възпитават.

Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за "много важна прожекция". Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на "Метро Голдуин Майер", надпис "в главната роля Мадона". И всеки има своите три минути слава в обятията й.

 

Да плуваш с кон на Бахамите

Не по-малко завладяващо е плуването с кон на Бахамите.   Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол (и почти толкова бял) пясък, тюркоазени води, облаци - вълма захарен памук…  Халф Муун Кей, един от 700-те Бахамски острова. Този, обаче, е собственост на круизна компания и е аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите.

Ако нямате приключенски дух, задължително изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате - пак изгаряте, но след като сте плували в океана върху кон.
Лъскав като къс кюмюр черният жребец се врязва в тюркоазената вода. Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите талази и гъделичкащият таен страх. Разбира се, конете са толкова кротки, че дори и най-мижавият ездач успява да се задържи върху гърбовете им. Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява дори повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на истерия, повлечена от юздите като коремът ми играе ролята на водни ски. Оказва се трик, предназначен за тръпка на по-куражлиите туристи.