Какво ни казва днес Илинденско-Преображенското въстание?

Илинденско-Преображенското въстание избухва на 2 август 1903 г. (Илинден) в Македония, а на 19 август (Преображение Господне) обхваща и Одринска Тракия. Организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, то остава символ на непреклонния стремеж към свобода, национално достойнство и саможертва.

123 години по-късно съвремените послания, които могат да се извадят от Илинденско-преображенското въстание, са силно повлияни от съвременната конюнктура, от оперативната политика, понякога и от геополитически интереси, особено на запад от границите на България, смята доц. д-р Милен Михов - председател на Македонския научен институт.

Пред Радио София той заяви, че към днешна дата историята на Илинденско-преображенското въстание няма толкова голяма популярност сред младите хора.

"А това е най-голямото, най-мащабното, най-продължителното въстание на българите в новата ни българска история. И казвам на българите, защото не можем да кажем, че това въстание е само на хората в Македония и Одринско. То е всебългарско въстание и в него активно участва една немалка част от българите в Свободното Княжество. Зад въстанието, пряко или непряко, застават обществени организации, държавни фактори, българската държава със своя потенциал и външна политика“, обясни доц. Михов.

По думите му, целта на въстанието е да се постигне автономията на Македония и Одринско.

"Чрез решителните действия на въоръжената борба, да принуди Великите сили да се намесят, да поставят македонския въпрос и въпроса за Одринска Тракия, реформите, предвидени в Берлинския договор и да се постигне автономията на Македония и Одринско по подобие на автономията на Източна Румелия, гарантирана от Великите сили. Тази цел постига определен резултат и това намира и израз в Мюрцщегските реформи от 1903 г., които, за съжаление, се ограничават само в Македония, но въвеждат много засилен международен контрол в реформирането на османските вилаети, обединяващи и влизащи в географските граници на Македония", посочи доц. д-р Милен Михов.

Той добави, че днес единствено в България и Северна Македония въстанието е обект на признание и почит.

"За съжаление, в Скопие то има много изкривено историческо интерпретиране с една много остра антибългарска насоченост, продиктувана от реалностите на тази държава, откъснала се от Югославия преди няколко десетилетия. Терминът Илинденско-преображенско е малко по-късен в българската историография. Въстанието се възприема по традиция в годините непосредствено след него, като Илинденско, без разбира се да се игнорира неговия общобългарски характер", каза доц. Михов.

Той акцентира на това, че въстанието е общо от едно и също население, идентично по своята национална етническа картина, координирано и планирано по един начин. По думите му, съвременните документи показват това, дори тези, които са издадени в Северна Македония.

"Преди около 20 години в архива на Македония е издаден един много любопитен сборник с документи, който представя полицейските досиета на освободените осъдени и заточени участници във въстанието през 1904 г. Това става по силата на българо-турското споразумение и записаната там амнистия на участниците във въстанието. Тези досиета се съхраняват в архивите на Република Турция. Те са издадени в Скопие и представляват едни фомруляри, към които са приложени фотографии на въстаниците и описват имената, родното място, етническата принадлежност, религиозната принадлежност. И във всички заловени, осъдени, заточени въстаници, при тяхното освобождаване, полицейските и съдебни органи на Османската империя еднозначно и категорично отбелязват техния български национален характер. Това превръща въстанието ясно и документирано от противниците на въстанието, като българско национално въстание на българите в Македония и Тракия. А за местата, за памет, те са, можем да кажем, в цялата българска територия", каза председателят на Македонския научен институт.

Подробности можете да чуете в интервюто на Боян Бочев с доц. д-р Милен Михов.