Моника Белучи дава автограф върху ризата на наш оператор

Гостенката ми се е срещала с толкова много човешки, а не небесни звезди, че със сигурност е за завиждане. Наричат шеговито професионалния тандем на репортерката от Нова нюз Ивелина Кунчева и оператора Таси Асенов "Екип Холивуд". Ива е присъствала лично на 10 издания на фестивала в Кан, а по време на пандемията и на едно виртуално. Сигурно доста от слушателите ни са ходили на френската Ривиера, но поканих г-ца Кунчева да ни разкаже как един журналист може да попадне на червения килим, какви са правилата, има ли дрескод и да отговори на други въпроси, които сме си задавали пред телевизорите. В началото я попитах дали организаторите проверяват авторитета на медията, от която се акредитираш. Оказва се, че го правят много щателно.

Ивелина е завършила френска филология и е правила магистратура по лайфстайл журналистика. Отразявайки световния кинофестивал неизменно от 2014 година. Ива е разговаряла с Антонио Бандерас, Уди Алън, Салма Хайек, Хавиер Бардем, Моника Белучи, Мат Деймън, Бенисио дел Торо, Марион Котияр, Ален Делон, Пол Верховен, Джони Деп, Стивън Спилбърг и много други.

Моника Белучи обаче се подписва върху бялага риза на оператора Таси Асенов, защото срещата им е инцидентна и той й казва: "Дайте ми, моля, автограф - тук върху сърцето ми!".

Още светски блясък - в звуковия файл

Фестивалът на свещите - като карнавала в Рио, ама по-красив

Тайланд е любимата държава три в едно за българите - могат да попият екзотика и култура, да плуват в блажения Индийски океан с копринените му плажове и да пазаруват на воля. Днес обаче ще ви разкажа за едно непознато кътче от Страната на усмивките, което посетих по покана на TAT (Туристическия борд на Тайланд) - Убон Рачатани. Не сте чували за този град? И аз не бях. Докато не се озовах на Фестивала на свещите.

Ако съм събудила любопитството ви със споменаването на Рачатани: това е една от 76-те провинции на Тайланд. Разположена е в Североизточната му част и съседства с Виетнам и Лаос, което е дало сериозно отражение върху кухнята и обичаите там. Пълноводната река Меконг и плодоносните й наноси допринасят за благосъстоянието на трудолюбивото население. Столицата на провинция Рачатани - Убон, което означава лотос или  символ на чистотата и духовното пробуждане в будизма,  всяка година през юли се превръща във филиал на карнавала в Рио. Или поне на мен така ми се стори.

Фестивалът на свещите в Тайланд хем силно напомня на прочутото бразилско шествие, хем доста се различава. Приличат си, защото и двете събития са с почти сакрална важност и започват да подготвят новото веднага щом отшуми предишното. Дефилето на творенията, поставени върху окичени с какви ли не украси платформи преминават бавно по точно определено трасе (както на Самбадрома), а около тях танцуват отдадено пъстроцветни състави. Трибуните са препълнени и всяка участваща композиция има заклети почитатели, които я аплодират.

Но приликите свършват доттук. В Убон Рачатани няма състезание на живот и смърт. Да, хубаво е да си първи, но освен аплодисменти и  почетен знак със скромна премия от краля не получаваш нищо друго. Композициите се изработват в храмовете от местнии художници и занаятчии задават. Темата е обсъдена и избрана с монасите, а безброй доброволци се включват в отличането и изрязването на детайлите. На голямо пано в обителта се записва кой с колко бата (тайландската валута) е подпомогнал общото дело. За сведение - кралската награда е 200 хиляди (малко над 5000 евро), а само за восъка са необходими повече от половин милион бата.

Дни преди най-важното събитие на годината в храмовете цари трескаво желание да бъде изпипано и последното късче восък. В Sri Prada Candle Learning Centre дама, която се представя като продуцент на тазгодишната скулптура, разказва как смесват восъка на ръка с маслени бои, за да се получат цветните лица на фигурите. Те са нещо като дисиденти. Повечето скулптури от процесията са в натуралните нюанси на восъка. Наоколо се щурат деца, монаси, помагачи, кучета – всички с много зает вид. Посетителят може да седне и да изпита уменията си и ако се справи - да помогне. Дават му излят елемент от восък и той с тънко длето трябва да махне излишъците. Е, ако го развали, никой няма да му се сърди, но седналите край масите са извънредно старателни. Получава се нещо като Вазовото "И всякоя класа, пол, занаятие взимаше участие в това предприятие".

В храма Wat Phra That Nong Bua композицията е коренно различна. Тя е посветена на друг сюжет и  техниката й на изпълнение е по-класическа – восъкът не е оцветен. Уж изглежда напълно готова. В малка ниша отстрани обаче поклонниците топят в разтопен восък зелена папая изрязана звездовидно в горната си част, после я пъхат в леген със студена вода и полученото за 30 секунди цвете вече може да бъде поставено в подножието на платформата, където чевръсти пръсти драпират пъстър плат.

Фестивалът на свещите в Убон Ратчатани е едно от най-зрелищните културно значими събития в Тайланд. Провеждан ежегодно в североизточната провинция Исан, този оживен празник отбелязва началото на будистките пости (Као Панса) и на дъждовния сезон.

Но той е нещо повече от пъстър местен парад. Официално признат за най-големия фестивал от този вид в целия Тайланд. Художниците прекарват месеци в създаване на гигантски, невероятно детайлни восъчни скулптури. Чрез тях Убон Ратчатани се явява истински пазител на древни занаяти. Традиционното тъкане и умелото плетене на бамбук все още процъфтяват тук. Тайните умения  се предават внимателно от поколение на поколение, а туристите имат възможност да се включат, колкото да установят какви умения им липсват.

Градът и околностите му са важен център на будизма. Тук се намират известни горски манастири, дом на почитани майстори на медитацията. Някои от тези места, като споменатият  Wat Phra That Nong Bua, привличат поклонници и интересуващи се от духовни практики от цял свят.

Както всичко в която и да е религия, и тук традицията е обвързана с практичността. Тримесечното уединение на будистките лами, наречено Васа, съвпада с периода на мусоните, когато в миналото е валяло така че те не са могли да излизат за храна. Богомолците и поклонниците започнали да им носят в манастирите и храмовете ориз, а след това – и свещи, за да продължават да четат писанията и да създават свещени текстове. 

Но хората клюкарствали – еди кой си занесъл много голяма свещ, а онзи пък я украсил по неповторим начин. И започнали да се надпреварват чий светилник ще е по-интересен, по-посветен на Буда, по-завладяващ.

През последния век тази скромна традиция за въплъщаване на заслуги към бога чрез восък, ескалирала до артистичност и състезателен елемент. Някои фигури стигали до 20 метра височина. А това е нещо, което трябвало да се види от всички. И започнали религиозните процесии в първия ден на постите – като демонстрация кой е се е представил с  по-красива свещ пред монасите, т.е. пред Буда. Повече от век занаятчии и творци в Убон Рачатани прекарват цели месеци в дълбаене, дялкане и отливане на сложни елементи, богато украсени с традиционни тайландски мотиви, митологични фигури и сцени от будисткия или индуисткия фолклор, за да се получи впечатляваща композиция.

Самото шествие е ароматно и вкусно приключение.  По уличките към централния парад щандове за храна, търговци и улични артисти примамват зяпачи и купувачи. Поради дъждовния период, пътят на платформите е застлан, а трибуните с амфитеатрално разположени седалки са покрити. Процесията трае с часове. Преминават не само восъчните фигури, а танцови и музикални състави, строени държавни служители в бели парадни униформи, отличници от университета и училищата и победители в конкурсите за красота, вкл. и "Мис Тийн ЛГБТ". 

Ако се питате, как восъчните скулптури не се разтопяват при над 30-градусова жега, тайната е в добавения към материала желатин.

Тъй като фестивалът е обвързан с лунния календар (празниците Асалха Буча и Као Панса), точните дати се променят всяка година, но обикновено се провежда през юли. Основните събития включват дневни и нощни шествия около парка Тхунг Си Муанг в центъра на града. 

В дните преди главния парад градът е домакин на вечерни светлинни и звукови представления, традиционна тайландска музика и най-вече, истинска вакханалеия от храна. На нощния пазар човек може да се нахрани само от цветовете, ароматите и пушеците, сякаш изригващи от всички посоки.