Задълбочено научно изследване цели да подобри климатичната среда на София

Столичната Община и Софийският университет ще си сътрудничат в задълбочено научно изследване на ефекта на "градския топлинен остров (ГТО)". Между зам.-кмета на София инж. Николай Неделков и заместник ректорът по научно изследователска дейност проф. д-р Стелиан Димитров беше подписано споразумение за сътрудничество, което цели да осигури прецизни научни данни за планиране на мерки за адаптация към тези климатични промени.

Инициативата е част от изпълнението на плана за действие за постигане на устойчива енергия и климат на Столичната община, който е свързан с ангажиментите на София по мисията на ЕС за сто климатично неутрални и интелигентни града.

Проектът ще бъде реализиран от Института за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет. За целта ще бъдат събирани данни и ще бъде извършено прецизно картографиране на термалния стрес в градска среда, чрез въздушна термална фотография, лазерно сканиранеи алгоритми с изкуствен интелект.

"Целта е да обхванем цялото урбанизирано пространство на София, като използваме една иновативна технология, която комбинира фотограметрично заснемане с термални сензори, които са закачени на безпилотна летателна система и по този начин ще сме в състояние да изготвим така наречените термални кадри на урбанизираното пространство", посочи проф. д-р Стелиан Димитров и допълни, че целта е да се установи кои части на града са най-уязвими по отношение на явлението "градски топлинен остров", което представлява най-общо казано по-висока температура в урбанизираните територии, за сметка на тези, които не са урбанизирани.

Изкуствените покрития акумулират значително количество топлина, която в последствие отдават в градската среда, поради което хората страдат, получават дискомфорт и не се чувстват нормално дори вечер, когато би трябвало да е по-хладно.

• Кои са най-критичните точки на термалния стрес в София, къде има най-много изкуствени материали?

"Най-логично е такива да има в големите комплекси, при които много често в междублоковите пространства са изграждани "запечатани" територии, тоест асфалтирани площадки и има ограничени зелени площи", посочи още проф. д-р Стелиан Димитров.

Той изтъкна, че особено в условията на променящ се климат, на повишаващи се температури и все по-продължителни топлинни вълни, това се явява изключително сериозен проблем.

Какво е решението му и още подробности по темата, чуйте в разговора на Ана Попова в звуковия файл.