"Драски по софийските работи" – историята на изчезналата София

Арх. Тодор Войников, автор на книгата "Драски по софийските работи" и на ръчно изработени карти на София от различни исторически периоди, гостува във "Време за наука", за да разкаже за необичайното издание, написано и изрисувано изцяло на ръка, за изчезналия облик на столицата и за прекъсванията в историческата и културната памет на града.

Идеята за книгата се ражда отчасти като реакция срещу настъпването на технологиите и огромните промени в разпространението на информация. Войников принадлежи към поколението отпреди интернет и компютрите и винаги е виждал нещо по-искрено и цялостно в книгите, създадени на ръка.

"Дясната или лявата ръка винаги са по-близки до сърцето, отколкото е компютърът", казва архитектът. Затова и текстовете, и изображенията в "Драски по софийските работи" са негово ръчно дело. Книгата е издадена със собствени средства, а стремежът му е бил всяко пространство в нея да бъде използвано. В това отношение той открива връзка със средновековните ръкописи, в чиито празни места често са оставяни приписки, превърнали се по-късно в ценни исторически сведения.

Картите в книгата са направени чрез аксонометрия, като върху съвременния град са нанесени силуетите на вече изчезнали сгради. Именно онова, което вече го няма и няма да се върне, е във фокуса на проекта. Според Войников историята на София е белязана от многократни разрушения и прекъсвания, които засягат не само материалната среда, но и културната памет.

За архитекта най-същественото наследство на една държава е културата: "Не са важни войните и тези неща. Културата е важното нещо." С нея той свързва и паметта, защото прекъсването на естественото развитие на обществото води според него до изкривявания и загуба на приемственост.

Войников проследява различните периоди, в които София променя радикално облика си. След Освобождението голяма част от османския град изчезва, бомбардировките през Втората световна война унищожават множество сгради, а след войната следват нови градоустройствени промени. Като ярък пример за политическо градоустройство той посочва ансамбъла на Ларгото, замислен като част от властова йерархия, включваща и непостроен Дом на съветите. "Нашият сталинов център е класически пример за политическо градоустройство", казва архитектът.

В книгата важно място имат не само сградите, но и хората на София. В нея Войников е включил около 800 портрета, защото според него голяма част от българския елит е била забравена. Той припомня и градоустройствения план от 1971 г., който е предвиждал сериозни промени по бул. "Цар Освободител" и премахване на редица знакови сгради.

Така "Драски по софийските работи" се превръща в опит чрез рисунки, карти, сгради и човешки лица да бъде съхранена паметта за една София, голяма част от която вече не съществува.

Чуйте разговора на Василена Мирчева с арх. Тодор Войников във "Време за наука".