Спомняме си за "Август 13-ти" филм, пресъздал реалност, която не е изчезнала

За локалната субкултура и сянката на насилието, за разрушителните навици на едно общество, пропито с неприязън към различните и агресия, която възпитава и насърчава.разказва късометражният филм "Август 13-ти", чиято премиера бе преди четири години, но темата, която засяга, за съжаление, е актуална и днес. Той ни потапя в една история, която разкрива лицето на токсичната мъжественост, зависимостите, алкохола и разрушителните навици на едно общество, пропито с омраза и агресия.

Сега ги наричат "локали" - елитът на квартала в анцуг, с цепната вежда, шапки идиотки и диагоналки. Те крачат с арогантност, заучена от евтините рими на кварталния рап. Деца, водени от неприязън към различните и по-слабите, идващи от проблемни семейства и жертви на още по-проблемни институции, вярващи, че тези, които не се вписват, нямат място в обществото.

Главните герои са Виктор и Таня, двама тийнейджъри в края на XI клас, чието приятелство бързо прераства в нещо по-дълбоко. Сюжетът плавно и неумолимо преминава от невинността на първите трепети към напрежението и страха, породени от появата на Галин - фигурата на хладното насилие, момчето, което е готово да полее Виктор с бензин и да преследва Таня навсякъде.

Тази реалност не е изчезнала. Тези деца съществуват и днес. Те са плод на отчаяната нужда да бъдат приети, роби на собствените си комплекси, опитващи се да запълнят дупките в травмираните си сърца.

Във времена, в които киното трябва не само да разказва, но и да заема позиция, "Август 13-ти" е глас, който не може да бъде заглушен. Това е филм за съвременните деца, които живеят в свят, където агресията се възпитава и насърчава, а анцугът и диагоналката са броня срещу уязвимостта. Деца, които не просто се нуждаят от разбиране, а трябва да бъдат спасени.

Границата между свидетел и спасител е малка. Връзката, която искаме да изградим с асоциации и горещи линии за насилие над деца и малолетни, е един от пътищата, с които искаме да преборим хилядите случаи на насилие, скрити в тъмното.

Филмът е вдъхновен от реални събития, чийто отзвук се усеща и до днес в тесните коридори на училищата, където подобни групи все още съществуват почти 24 години по-късно.

Участват актьорите Александър Тонев, Боряна Симеонова, Захари Бахаров, Богдан Бухалов, Славян Божинов, Александър Бенев, Денис Маринчев, Спартак Апостолов, Никола Полихронов, Радена Вълканова, Меглена Караламбова и други.

Режисьор на филмае Венцислав Сариев. Той е носител на наградата European Values Award от престижния 45-ти Международен фестивал за късометражно кино в Драма, Гърция.

"Август 13-ти" е признат като филм, който отстоява човешкото достойнство и правото на свобода и равенство. Филмът участва в множество фестивали - от Clermont-Ferrand във Франция до София, Делхи, Загреб и Сърбия, доказвайки универсалността на темите, които разглежда: младежка уязвимост, насилие, избори и нуждата от човешка близост. Включен е и в кампанията "Не мигайте пред българското кино" за превенция на агресията сред младежите.

На фона на ужасната действителност, когато петима ученици от Пловдив са обвинени в едно чудовищно престъпление, потърсихме режисьора и сценарист Венцислав Сариев, който разказа пред БНР-Радио София, повече за реалните случаи на които е базирана историята на филма.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.