Цени, които се дължат на сивата икономика, не са най-доброто за обществото

От 9 август цените в магазините вече могат да бъдат изписвани само в евро. Отпадна задължителното двойно обозначаване на цените в левове и евро. Търговците обаче могат по свое желание да продължат да показват и левовата равностойност.

Отпадането на двойните етикети не би трябвало да затрудни потребителите, но някои отделни хора може и да го усетят, ако не са се възползвали от времето за свикване, коментира пред Радио София Богомил Николов от "Активни потребители".

"Повярвайте ми, цяла година е много време, за да свикне човек с ценови означения. Знам го от опит, защото в 90-те години, когато имахме хиперинфлация, цените се сменяха през ден и ние много бързо се адаптирахме към това нещо. Така че самото свикване не е толкова голямо предизвикателство. То е да се настрои човек положително към този процес", обясни Николов.

Според него увеличението на цените не се дължи на това, че страната ни е въвела еврото, а по-скоро на ръста на цените на горивата и държавните разходи.

"Има много фактори, които въздействат, включително дори прехода към еврото по един индиректен начин способства малко, защото има един категорично видим процес на изсветляване в икономиката. Заради еврото много хора януари, феврари, март започнаха да плащат с картите си, а не в кеш. И това доведе дотам, че много търговци си сложиха ПОС терминали, които преди това предпочитаха да работят само в кеш. Ние, потребителите, ги принудихме да си сложат, защото иначе просто избягваме да пазаруваме от тях. Обаче, когато един търговец започне вече да приема плащания с карта, неговият оборот се изсветлява, оттам съответно трябва да плаща повече данъци и разходи, и в крайна сметка той ги калкулира и в цените. Така че аз бих я нарекал една положителна инфлация, този тип генерирана инфлация, защото в крайна сметка мисля, че всеки ще се съгласи, че ниски цени, които се дължат на сивата икономика, не са най-доброто нещо за едно общество", посочи Богомил Николов.

Той добави, че според него първият и най-важен фактор за увеличаващите се цени е намаляващото производство.

"След това дистрибуцията и търговията имат много по-малка роля за високите цени, разбира се и печатането и харченето на пари, които нямаме, също има важна функция, но в основата най-важното е производството. Когато имате повече конкуренция, когато имате къси вериги, по-малко прекупвачи или по-уедрено производство чрез кооперативи и т.н., това води до по-ниска себестойност и по-ниски цени за потребителите. Нека да се опитаме да накараме държавата да започне да работи по една такава дългосрочна програма и цел, а не през месец-два да получаваме следващата и следващата екстравагантна идея като тази за справедлива стойност или цена", каза Богомил Николов.

Подробности за цените, надценките и потребителското поведение, можете да чуете в интервюто на Катя Василева с Богомил Николов.