От реклама до тормоз: Кой защитава потребителите от нежелани обаждания?

България се нуждае от ясна законова уредба на телефонния маркетинг, която да допуска рекламни обаждания само след предварително съгласие на потребителя. След забраната във Франция: Как са уредени маркетинговите телефонни обаждания в България?

Пред Радио София Габриела Руменова, основател на платформата "Ние, потребителите“ обясни, че този вид нарушения са едни от най-тежките, тъй като обикновено са насочени към хора в напреднала възраст или такива със заболявания.

"Даже преди години си спомням, че беше възможно, когато потребителят даде съгласието си в рамките на едно телефонно обаждане, именно такова с търговска цел, да се счита, че вече е налице валиден сключен договор. В резултат на много такива случаи, те бяха основно от мобилните апаратори, но и не само, се въведе в българското законодателство специална разпоредба, която казва, че докато няма подпис на хартиен носител, траен, то няма и договор. Това е много важно хората да го знаят, защото понякога и в днешно време, въпреки наличието на тази разпоредба и като те не са запознати с нея, компании си позволяват да ги изнудват, като ги убеждават, че след като веднъж са се съгласили в рамките на телефонното обаждане, те имат договор и съответно задължение по него“, обясни Руменова.

Тя добави, че е много важно да четем общите условия в договора, тъй като често компаниите си оставят вратички именно там.

"Случва се така, че ние подписваме един договор с общите условия към него, без да ги четем, защото те са дълги, често са неясни за нас, нямаме време да се обръщаме към по-запознати да ни помогнат с тълкованието и се оказва, че се съгласяваме същата тази компания да ни звъни по всякакви поводи, да ни изпраща свои маркетингови послания, съобщения и така нататък. Също така, другото, за мен по-притеснително нещо е, че се съгласяваме тя да предоставя нашите данни на трети лица, които да правят едва ли не с тях каквото намерят за добре“, посочи Габриела Руменова.

Тя припомни, че в държавите-членки на ЕС е въведен регламент за защита на личните данни. По думите й, когато един потребител, физическо лице, получи съобщение, без да е давало съгласието си на конкретната компания за конкретните цели, то тогава следва да се счита, че е в нарушение на GDPR.

"Всъщност, освен GDPR, тук може да бъде приложен и Закона за защита на потребителите, за да бъдат защитени интересите на нашите граждани от подобни маркетингови обаждания, но само в частта за неоялните търговски практики. Дори самото наименование на тази европейска директива, която е транспонирана в Закона за защита на потребителите – неоялни търговски практики, означава многократно да се повтаря това действие във времето и всъщност то е в частта агресивни неоялни търговски практики“, каза Габриела Руменова.

Според нея, много трудно би могло да бъде доказана такава агресивна неоялна търговска практика. Именно затова тя изтъкна, че в българското законодателство трябва да има императивна разпоредба, така както във Франция.

"Франция съвсем наскоро въвведе такава в тяхното законодателство и то в резултат на 15 години битка с този, както го нарекоха неправителствените организации във френската държава, тормоз над потребителите. Има много сериозни санкции, които се налагат. 75 000 евро за всяко едно обаждане, ако е от физическо лице и 375 000 за всяко едно обаждане, ако е от компания, юридическо лице. И дори, френската държава е предценила, че такива обаждания могат да бъдат квалифицирани и като престъпления, защото предвижда, когато те са насочени към уязвими групи лица, първо - санкцията да бъде 500 000 евро и второ - това действие да се въздигне в деяние, като се криминализира и може лицето да получи лишаване от свобода до 5 години“, каза Габриела Руменова.

Тя посъветва хората, които получават агресивни маркетингови обаждания да се опитат да разберат кой се обажда, каква е целта на обаждането и откъде обаждащият се, било то и изкуствен интелект, разполага с техните лични данни.

Подробности можете да чуете в интервюто на Данаил Конов с Габриела Руменова.