За политиците в социалните медии, доверието и медийната грамотност

„Дните на разширението“ са традиционнo събитие на Европейския комитет на регионите. Те събират в Брюксел не само представители на важните европейски структури, не само местни лидери и млади хора, които се интересуват от регионална политика, но и представители на академичните среди.

По време на този форум, в рамките на който се дискутираше напредъка държавите в процес на присъединяване към ЕС (с фокус върху Западните Балкани) Лили Големинова разговаря със Силвия Вукович, един от панелистите по темата за дезинформацията и „замърсяването“ на информационното пространство по време на важни избори. Силвия Вукович преподава в Университета в Загреб, завършила е философия, а докторатът ѝ е бил на тема „Популизмът на популярните фигури: синтетичните политици“.

Ето някои от интересните и важни теми, които Силвия Вукович коментира за слушателите на Радио София:  

"Днес в телефоните ни има тонове информация - мемета, видеоклипове в TikTok, рийлсове (reels) и новини за дадено събитие се сливат в едно. Циркулират толкова много наративи, различни истории и мнения. И за нас, гражданите, става все по-трудно да разберем какво се случва в действителност, кое е истина и кое – лъжа или полулъжа. А като добавим и изкуствения интелект,  хората просто губят доверие в абсолютно всяка информация – а това е огромен проблем за демокрацията, защото демокрацията се основава на доверието.Да, дезинформацията винаги е съществувала, лъжите винаги са били част от нашите информационни системи, но не чак толкова, колкото днес. Не са били толкова бързи и толкова много."

Относно Черна гора, която е най-близо до влизане в ЕС, очаква се това да стане през 2027 или 2028: "очевидно има сериозна чуждестранна намеса в информационната система и в Черна гора това е Русия, най-вече чрез Сърбия. Те имат големи проблеми и в рамките на традиционната си медийна система, дори ако оставим настрана социалните медии. Но знаем, че днес хората търсят и намират информацията си най-вече там. Телевизията продължава да е донякъде фактор, също и радиото – хората обичат радиото, защото по традиция му се доверяват.

Но в общата картина на нещата, социалните медии са номер едно, когато говорим за това как хората се информират, често без да искат дори. Влизате, примерно, в Инстаграм или Тик-ток и информацията сама ви намира.Вече не е като преди, когато хората действително отваряха вестници или пускаха телевизора, защото искаха разберат новините. Сега алгоритмите са тези, които се превръщат в основни редактори. А алгоритмите, за съжаление, не са създадени, за да поднасят важна, базирана на факти и обективна информация. Алгоритмите по-скоро ни дават нещо, което ще привлече вниманието ни - нещо забавно, нещо странно, нелепо, скандално или негативно, но това не е фактологичната, обективната истина. Това е един от големите проблеми със социалните медии. Има и друг, ако говорим за начина, по който хората потребяват медиите – виждаме отново голям ръст на тези, които умишлено избягват новините, защото са емоционално натоварващи за тях. Доверието към институциите и медиите спада  в общи линии, навсякъде и то от години насам.И сега тези допълнителни играчи, които вкарват още повече наративи, още повече истории и дезинформация – на тях дори не им пука дали ще повярвате в техния наратив. Основната идея е да се създава все по-голям хаос.

И мисля, че хората, които взимат решения на високо ниво, трябва да разберат, че единственият начин да се борим, е като изградим общества, способни да разбират своята информационна екосистема.“

За Силвия Вукочвич медийната грамотност е ключова – не под формата на спорадични кампании, а систематично изграждане, за всички поколения, защото тя не помага само за засичане на истината в потока от информация, а и за изграждане на критично мислене. А за това, подчертава Силвия Вукович, са нужни време, пари и последователност. Призивът ѝ към политиците – местни и национални, е целенасочено да си възвърнат доверието на гражданите. Как – чуйте в звуковия файл. Така ще разберете и какво свързва Силвия Вукович с България и по-конкретно с Пловдив.

А по темата за политиците и присъствието им в социалните медии и изобщо по-фриволното им поведение – "сега ако политиците направят нещо, което е по-екстравагантно, което е интересно – това засенчва истинските проблеми и реалните неща. И без това за мнозина всички политици са едни и същи И когато имаш някой, който те забавлява,той поне не е скучен. Този тип политици  твърдят, че говорят от името на народа. Хора като Доналд Тръмп – пример като за учебник, но и вие имахте Слави Трифонов, нали? Тези политици знаят как да привлекат вниманието, как да забавляват гражданите и да се свързват с тях. Изграждат този вид парасоциални взаимоотношения с гражданите по начина, по който инфлуенсърите го правят днес. Това е друг интересен факт – че инфлуенсърите (а вече има и термин „нюзфлуенсъри“ (newsfluencers), се превръщат в информационни авторитети, вместо журналистите, които всъщност са професионалисти.“

Питам за примери за политици, които се представят добре в социалните мрежи (нещо, зад което освен личните умения стои сериозен екип и много пари) – "мисля, че Александрия Окасио-Кортес е един такъв политик; Джасинда Ардърн, бившият министър-председател на Нова Зеландия, тя беше много добър инфлуенсър в социалните медии. Има добри примери за политици, които присъстват в социалните медии. Има начини, нови, модерни, за да стигнат до хората и точно на това трябва да се научат политиците.“