В Норвегия цените не са чак толкова високи на фона на българските

С журналистката Виолета Стоянова преди време споделихме един и същи круиз по норвежките фиорди, но спомняйки си скандинавските приключения се оказа, че са ни направили впечатления съвсем различни подробности.  Е, разбира се, имаше и детайли, по които бяхме съгласни. Още повече, че и двете сме чели National Geographic, чиито експерти през 2006 година определиха най-важните обекти на световното наследство. Норвежките фиорди бяха обявени за победител между някои от най-красивите места в света – Галапагоските острови, Египетските пирамиди, Град Каньон, Ангкор Ват и Мачу Пикчу.

Независимо една от друга с Виоли стигнахме до сензационния извод, че цените в Норвегия и България не се различават особено. Но тя установи, в скандинавската държава си помагат, защото при трудните климатични условия не биха могли да оцелеят. Но  същевременно ценят личното си пространство.

Двете с радост си припомнихме акостирането в Алезунд, един от малкото градове в света със съхранен почти изцяло архитектурен стил ар нуво. Просто през 1904 пожар унищожава цялото селище,  за радост само с една жертва, но 10 хиляди остават без покрив. Цяла Европа събира помощи за възстановяването му, но най-щедрият дарител е германския кайзер Вилхелм Втори, който обичал да отдъхва там. Отвсякъде се стичат архитекти и строители. През 1907 година се появява днешният Алезунд  с живописните си улички и мекият, заради течението Гълфстрийм, климат.

Спокойствие, умереност, минимализъм, взаимопомощ и опазване на природата чиста. Това с няколко думи са впечатленията на журналистката Виолета Стоянова от Норвегия. Ненапразно два от норвежките фиорди са обявени за част от световното наследство на ЮНЕСКО. Според дефиницията това се прави за места с „изключителна универсална стойност за човечеството“.

Всички казваме остров Мадейра, но на място разбрах, че това е само най-големият от архипелага в Атлантическия океан със същото име. Разположен е на почти еднакво разстояние от Мароко и от Канарските острови, но всъщност е португалска територия. Поводът да летя до този вулканичен къс земя е поканата от моята приятелка Мерлин Арнаудова да ѝ гостувам. Мнозина я познават като бизнесдама и заклет пътешественик, но и като атлетката, донесла на България златни медали в спринта от световните първенства по лека атлетика за мастери. Мерлин е разказвала преди години в Покана за пътуване за запознанството си с шаманите на остров Борнео и посещението си на Великденския остров, но този път споделя с нас за лежерния живот на Мадейра, където никой не бърза.

Оказва се, че в столицата Фуншал също имат проблеми с красивите рушащи се сгради с неизяснена собственост. От Мерлин Арнаудова научихме, че и на Мадейра е така. А тя продължава всеки ден да празнува живота, както местните закони повеляват. Как опазват природата, защо Роналдо има паметник приживе на родния си остров и какви са тамошните гозби ще научите в някое от следващите ни предавания.