На остров Чеджу обзавеждат хотелите по корейски сериали

Искра и Феня Декало са кореспонденти на Българското национално радио в Израел. Двете сестри обаче днес няма да ни водят до Светите земи, ами ще ни изненадат с разказ за остров Чежду, най-големият къс земя край бреговете на Южна Корея. Брулената от ветрове вулканична скала е приютила над 1700 вида растения. Угаснали вулкани, гори, плажове, малки рибарски селца... Чеджу е известен курорт, уникален резерват и място със специфични културни традиции и занаяти.

Местните хора живеятс ритъма на вълните и съвсем естествено морските продукти присъстват в менюто им. Климатът е мек и през зимата температурите рядко падат под нулата. Сигурно това са част от причините, поради които пътят до остров Чеджу от Сеул е най-натовареният самолетен маршрут в цял свят - през 2023 г. авиокомпаниите са предлагали 13,7 млн. места до Чеджу. А преди векове там за изпращали на заточение провинили се държавни служители....

Феня Декало разкрива какво според нея кара милиони туристи да се стичат към корейския остров. Искра Декало пък изтъква с какво я е очаровало мястото, наречено Хаваите на Азия. Предполагам, че любителите на корейските сериали също ще наострят уши, защото там не само са снимани по-голямата част от тях, ами има и тематични хотели с декори и костюми от най-популярните К-драма, както ги наричат.

Тя споменава и гмуркачките хеньо, които се спускат на 20 метра в морето без каквито и да било помощни средства. През 1969 г. в Чеджу е имало 21 000 хеньо, днес те вече са едва няколко десетки и почти всички са на възраст над 60 години, а някои от тях и над 80. Те продължават гмурканията си повече като традиция и демонстрация за многобройните туристи. Бурната индустриализация, модернизацията и замърсяването на океана постепенно "отнемат хляба" на тази професия.

Но някога хеньо са преминавали специално обучение, продължаващо около 7 години с постепенно увеличаване на дълбочината на гмуркане и времето на задържане на дъха. Към 18-годишна възраст вече са били готови да практикуват занаята без дихателни апарати и са го упражнявали практически доживот. Гмуркачеството е колкото опасно, толкова и вредно за организма, защото изисква специално привикване на дихателната система със задържане на дъха до около 3 минути, за да успее жената да се спусне на дълбочина до 20 м и бързо да напълни торбата с морските храни. Хеньо са прекарвали по 6-7 часа дневно под водата. Смъртните случаи в този занаят са били често явление. Всяко гмуркане е рисково и може да завърши фатално. Но хеньо са вярвали в една морска богиня, която ги закриля.

 

 

 

Оставаме в Азия и докато сме на вълна острови ще отскочим до Тайван. Там  задължително трябва да отбележим с "чавка"  Тайпе 101. Преди години това беше най-високата сграда в света, но манията за величие на дубайците с тяхната "Бурж халифа" запрати 508-метровата тайванска постройка в историята. Цената на Тайпе 101 от близо 2 млрд. долара, обаче, продължава да респектира. Както и факта, че се гордее с един от най-бързите асансьори в света – изминава разстоянието от петия до 89-ия етаж  за 37 секунди, без да ви стане лошо.

Нощните пазари са сред любимите места за забавление в тайванската столица. Единият от тях "Никшъ" наричат "Търбухът на Тайпе". На най-големия – "Шилин" младежите си правят срещи, за да хапнат, да послушат музика, да се видят с гаджето, но никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват.  Случайно заговорил ме  тайванец ми каза, че непременно трябва да опитам местна скоросмъртница, смесена с прясна змийска кръв. С наслада пред ококорения ми поглед, той описа как направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с "висок волтаж". Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология! Питието било толкова здравословно, че направо съм щяла да забравя за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм! Признавам си, не се прежалих.

В четвъртия по големина град - Тайнан осъзнавам, че са построили "комунизЪма на туризЪма". Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви забележителности, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на "Мишлен" му е дал три звезди като културна столица на Тайван. 

В центъра на града шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа hop on-hop off (качи се-слез), също безплатно. Еееех, кога ще ги стигнем тайванците. За безупречният ред, който властва в метрото им няма да говоря, че ще се разплача.