Зелената попадия Елисавета Попантонова

Чували ли сте за Зелената попадия? Най-вероятно, не. И аз не бях, докато не ми попадна статия от Пейо Делчев за тази изключителна и незаслужено забравена българка.

Израснала в центъра на София в семейството на дипломиран в Германия инженер, което имало постоянна ложа в Народния театър, Елисавета Попантонова веднага след сватбата заминава за балканската махала Станчов хан - 30 къщи разхвърляни по няколко съседни баира. В името на любовта към  Антон Попалександров. И на убеждението, че трябва да помогне за осъвременяването на българското село.

Отглеждайки двете си деца, двамата идеалисти са в епицентъра на обществената дейност в Габрово. Тъкмо острият ум и ангажираността към идеите на БЗНС-Никола Петков карат местните хора да изберат Елисавета за депутат в Шестото Велико народно събрание през 1946 година с 20 000 гласа, въпреки репресивните пречки от страна на  комунистите.

Вдъхновена реч на Зелената попадия в парламента предизвиква бурна реакция, но и става началото на личната ѝ Голгота. Червени активисти я пребиват пред олтара в църквата, където мъжът ѝ служи. Следват такива изтезания в Държавна сигурност, че вярващата християнка прави опит да посегне на живота си. Когато я изпращат в лагер, кожата от гърба ѝ е одрана, а от живото месо тече жълта течност.

 

Повече за любовта, живота и кончината на тази изумителна жена ще откриете в звуковия файл