Медиите разказват за насилието като за инцидент, а не като проблем на обществото

Изследване на фондация "Будителките" показва, че при отразяването на домашното насилие и насилието над деца липсва връзката между отделния случай и системните причини за него.

Всеки нашумял случай на насилие над жена или дете се появява в новините като отделна, шокираща история. Рядко обаче става ясно, че зад него стои по-широк проблем. Към този извод води ново изследване на фондация "Будителките".

Анализът е направен от технологичната компания за медиен мониторинг "Сенсика" по поръчка на фондацията. Обхваща около 42 хил. публикации в българските електронни медии между 1 декември 2025 г. и 31 май 2026 г.. По всяка от двете теми, домашно насилие и насилие над деца, са идентифицирани около 20 000 публикации, обяснява управляващият директор на фондацията Левена Лазарова.

Освен общия поток, изследователите са разгледали поотделно десет от най-нашумелите случаи за периода. Сред тях са съдебните процеси и отразяването на убийството на Евгения Владимирова, два случая на мъже, предполагаемо подпалили жените си, скритите камери в столично училище и случаят със занемарено дете в Ямбол. Отделно е направен и анализ на случая "Петрохан“, който Лазарова определя като нетипичен.

Основният извод е, че медиите като цяло се фокусират върху събитието, а не върху причините за него. „Събитието не се поражда в нищото“, обяснява Лазарова. Според нея всеки случай е свързан с други проблеми и с други форми на насилие, а точно тази връзка рядко се проследява в публикациите.

Изследването отчита и добрите практики. Темата е устойчиво присъстваща, а легитимните издания водят по обем на отразяване. В някои публикации конкретният случай дори се свързва с необходимостта от институционална загриженост. По думите на Лазарова обаче такива материали са редки.
Един от най-тревожните резултати е, че близо 57% от заглавията използват сензационен, "кликбейт“ език. Това се отнася не само за таблоидите, но и за утвърдени издания.

Лазарова не го обяснява с лоша воля. Според нея е разбираемо медиите да търсят съдържание, което привлича четене и гледаемост. Въпросът е докъде се стига в тази посока. Тя смята, че границата често се прекрачва по три начина: с графични описания на насилието; с разкриване на лични данни, включително на деца; с т.нар. интимизация, при която жертвите се назовават фамилиарно, само с малкото си име.

Според нея това премахва дистанцията между читателя и жертвата. От една страна, може да мине за израз на съпричастност, но от друга лишава жертвата от достойнство и показва, че насилието се банализира.

Относно случаят "Петрохан“ Лазарова коментира, че той няма нищо общо с "класическите" случаи и показва съвсем различен профил. Освен това е използван политически и раздухван от таблоидни медии, тоест до голяма степен е изкуствено подгряван. Тя уточнява, че данните обхващат само периода до 31 май, така че втората вълна от публикации по темата тепърва предстои да бъде изследвана.

Резултатите от изследването ще бъдат обсъдени на медийна конференция на 21 октомври.

Чейте повече в разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.