Малко място с голяма душа

Радиокафе традиционно всяка година гостува на община Цариброд, Република Сърбия, който утре ще чества своя празник. Предаването се излъчва и в ефира на радио Цариброд, Република Сърбия.

В първия час ни гостува журналистът от радио телевизия Цариброд Борис Лазаров, който е и много добър актьор:

"Всяка професия има плюсове и минуси. Всеки ден научаваш нещо ново и правиш нови приятелства. Но другата страна на медала е ежедневието, което убива. Както искате го тълкувайте, политиците не са обикновени хора.

Вчера се избра кралица на айвара, наша колега, журналистка. Ние сме единствения град с двама крале за 12-те години."

Гостът ни ще е водещ и на "Михолски срещи на селата", който се провежда днес в с. Смиловци:

"Преди селата бяха други. Имаше обиколка с оценка на културната програма на всяко село и после се представяха в Цариброд. После замряха. Преди шест години се започна отново. Винаги има културна програма. Но най-голямата емоция е състезанието за приготвяне на гулаш, той тук стана специалитет. Очакваме и туристи от България, ракия ще има колкото щеш.

Всяка година правим филмче за Цариброд. Тази година наблегнахме на туристическата ни страна. А тук театърът, танците и музиката са си традиция. Тази година правя 35 години на сцена. А в танците имаме над 200 участници.

Винаги сме имали добри актьори самодейци. Вече много от тях са професионалисти, вкл. и режисьори. И аз по няколко години само режисирам. После правя най-добрите роли.

Надявам се хората да са щастливи. Спокойно е, страхотно е да дойдеш да си живееш старините. Нещата глобално се променят, някои неща са вече изпуснати. Тук шансът ни е малкия семеен бизнес и туризма."

Следващ гост е Васко Андреев – директор на туристическата организация в Цариброд:

"Организираме и други прояви за празника. Имаме ферми с домашни продукти, които продават тук по празниците. Те получават субсидии и се увеличават всяка година.

Като говорим за туризъм, става дума за истинска храна и гостоприемство заедно с природата. 14 и 15 ноември е празникът на сушеницата – имаме над 300 изложители. Вече се усеща мирисът на ноември.

Хората трябва да видят недокоснатата природа. Имаме вече над 26 етно-туристически къщи, правят се и обиколки по ферми. До нас е и Стара Планина и р.Ерма, разбира се и черквите и манастирите. Ние сме малко място с голяма душа."

Още за приоритетите в областта на спорта - в звуковия файл:

Братислав Стаменов е поредният ни гост - той е директор на гимназия "Св.Св.Кирил и Методий":

"Започнахме учебната година с притеснение за паралелката за майчин български език. Имахме само един кандидат, по време на записване се прехвърлиха още 4-5. Сега общият им брой стана 8. Очакваме положително решение, за да можем да осигурим финансиране.

Историята на царибродската гимназия започва в 1892, но тогава е била прогимназия. Обучението е било и на български, и на сръбски – от 2009 имаме паралелки по български. Получаваме и учебници и помагала от България.

Най-голям брой от завършилите при нас продължават във ВУЗ. В последно време все по-малко се връщат, оставят да живеят и да си създават семейства в България. При нас има също проблем с малкото желаещи за преподаватели, интересът е нисък. Начинаещ учител взима тук под 1000 евро и е под средната работна заплата. Работи се по реформа на образователната система, но образованието е последно в интереса на политиците, на държавата. А ние създаваме хора, които трябва да мислят свободно. Трябва да се дава по-голям стимул на преподавателите."

Още за ролята на учителя за възпитанието и партньорството с родителите, както и какво се е променило в съвременните подрастващи – в звуковия файл:

Последен гост ни е един ученик - Максим Рангелов от начално училище „Христо Ботев“:

"Имаме по 7 учебни часа на ден. Обичам биология. Еволюцията ми е най-интересна. Засега още не зная какво искам да стана. Химията и математиката са ми по-трудни, не и физиката. В клас сме с 4 момичета само. Много ни е интересно в час.

Пренасям на хартия вдъхновенията си. Пиша и за конкурси – последният на АБЧ, там писах за едно момче с име на цар, Калоян. То живее на границата и е вдъхновено и щастливо, че ще види България – чувал е само от баба си за нея. Наградата на конкурса бе 10 дена на море. Бях в с.Бродилово, на границата с Турция. Намерих приятели – българчета от цял свят, те са ми безценни."

Още за появата на театъра в живота на Максим и за поезията му - в звуковия файл: