Честваме 118 години от обявяването на Независимостта на България

На 22 септември 1908 г. в старопрестолният град Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България. Това става в църквата "Св. Четиридесет мъченици", където княз Фердинанд I прочита Манифеста към българския народ, с който Княжество България е обявено за независимо Българско царство, информира БГНЕС.

Този исторически акт е естествен завършек на дългия път на българския народ към пълния държавен суверенитет. Три са ключовите дати, които очертават този път – 3 март 1878 г., 6 септември 1885 г. и 22 септември 1908 г. Всяка от тях има своето особено значение и е постигната с воля, усилия и жертви от страна на българския народ.

На 3 март 1878 г., България възстановява своята държавност след близо пет века османска власт. Създаденото Княжество България поставя основите на модерната българска държава.

Следващата решаваща стъпка е Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г. То е дело на самия български народ и неговия политически елит, вдъхновени от идеите и традициите на Българското възраждане. Съединението е защитено с оръжие по време на Сръбско-българската война, в която младата българска армия демонстрира своята решимост да защити националното единство.

След военния успех започва и дипломатическото утвърждаване на Съединението. То получава международно признание чрез Българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт от 24 март 1886 г., приет от Великите сили. За да бъде запазен формално авторитетът на султана, Източна Румелия остава разглеждана като автономна област под османски суверенитет, а князът на България е признат за неин управител.

Тридесет години след Освобождението България предприема и последната решаваща стъпка към своята пълна независимост.

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството и други обществени дейци, прочита Манифеста към българския народ в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново.

Символичното място на провъзгласяването не е случайно – старопрестолният Търновград и храмът, свързан с историята на Второто българско царство, подчертават приемствеността между средновековната и съвременната българска държавност.

С провъзгласяването на Независимостта България окончателно отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена след Берлинския конгрес от 1878 г., и се утвърждава като равноправна европейска държава. Княз Фердинанд приема титлата цар на българите.
Независимостта има не само политическо, но и важно икономическо и дипломатическо значение.

Българската държава получава по-голяма свобода при определянето на своята търговска и митническа политика, а дипломатическите ѝ отношения придобиват нов статут. През 1911 г. са направени промени в Конституцията и държавния герб, а независимата България вече разполага с пълните права на суверенна държава, включително възможността да сключва политически, военни и икономически съюзи.

По повод на празника, в София ще бъде безплатно паркирането в синя и зелена зона на 22 септември. 
Зоните за почасово платено паркиране няма да работят през целия празничен ден, като няма да се извършва и контрол по обичайния режим.

Работата на синята и зелената зона и контролът върху паркирането се възстановяват по обичайния график от 23 септември. I