Музика и изкуствен интелект: знаем ли какво слушаме?

Изкуственият интелект вече е неразделна част от музикалната индустрия - от създаването на мелодии и текстове до генериране на гласове и цели произведения.

С навлизането му обаче възниква нов въпрос за потребителите: правото да знаят какво слушат и да избират съзнателно дали изобщо искат да го слушат. Темата коментира в БНР - Радио София, Габриела Руменова, основател на платформата "Ние потребителите".

Според нея действащото европейско законодателство изисква всичко предлагано на потребителя в рамките на търговска сделка, да бъде обезпечено с право на информация и право на избор.

Тя припомни, че тези основополагащи права датират още от времето на американския президент Джон Кенеди, когато за пръв път се поставя въпросът за потребителя като по-слабата икономическа страна, нуждаеща се от защита.

Днес, десетилетия по-късно, пазарът, предлагането и участниците в процеса са коренно различни, но принципът остава непроменен - потребителите трябва да знаят дали дадена музика е създадена от изкуствен интелект или с негово участие, за да могат да направят информиран избор.

Руменова смята, че разходите за осигуряване на тази прозрачност не би трябвало да се прехвърлят върху потребителите, тъй като става дума за защита на базови права.

Важен нюанс засяга и стрийминг платформите с безплатен достъп: според Руменова и там става дума за търговска сделка, защото потребителите „плащат" с личните си данни при регистрация. Проучване сред граждани на скандинавските държави сочи, че 77% от анкетираните биха искали да знаят дали дадена музика е генерирана с изкуствен интелект. 

Европейският закон за изкуствения интелект, върху който институциите на ЕС са работили години наред, вече започва да действа поетапно, като част от разпоредбите имат отложен период на прилагане – с цел бизнесите и системите да се адаптират. Той задължава компаниите да генерират файлове, които могат да бъдат машинно разчетени, за да е ясно, че дадено произведение е създадено с участието на технологията.

Отговорността за информиране на потребителите пада и върху самите стрийминг платформи, които трябва да намерят начин предварително да отбелязват AI участието в дадено произведение.

Руменова дава пример с телевизионни реклами, в чийто ъгъл вече се обозначава участието на изкуствен интелект – практика, произтичаща не от добра воля на създателите, а директно от изискванията на закона.

Отделна европейска директива защитава правата на авторите и творците, чиито гласове или произведения се използват за създаване на нови AI продукти. Тя дава на тези автори изрично право да откажат подобна употреба, ако не желаят тя да се случва.

Обсъжда се и въпросът за отчисленията в случаите, когато авторите се съгласят техните произведения да послужат за обучение на AI модели – по аналогия с механизма, чрез който сродни организации у нас разпределят ежегодни отчисления към носителите на авторски права според това как и къде звучи тяхната музика.

Засега няма унифициран символ, който да обозначава музика, създадена с изкуствен интелект – подобно на предстоящите унифицирани символи за разделно събиране на отпадъци, върху които работят европейските институции с оглед опазване на околната среда.

Руменова допуска, че в бъдеще музиката може да получи сходно, ясно видимо обозначение, каквото вече се среща при AI-генерирани изображения и видеа в социалните мрежи. Чуйте повече в разговора на Петя Калнакова в звуковия файл.