БАН събра в книга богатството на диалектите в кулинарната култура у нас

Български диалектен кулинарен речник издадоха от Института за български език към БАН. Той съдържа 700 страници, 8600 лексеми, в границите на една тематична група народна лексика, свързана с кулинарната култура на българина.

Зад изданието стои трудът на много хора, на голям екип, с главен редактор и водещ съставител – проф. д-р Ана Кочева.

"Той всъщност представлява един умален размер на диалектния речник въобще, тъй като в секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език (ИБЕ-БАН), проучването на диалектната лексика и лексикографската й обработка е една от най-важните ни задачи, която е стояла пред нас десетилетия наред. Цяла армия от учени, студенти, местни краеведи, учители от различни краища на страната са се включвали, защото те също са събирали диалектни думи и са допълвали нашия архив за български диалектен речник, така че днес неговият лексикален фонд е почти двумилионен. Създадени са и много диалектни речници, посветени на отделни говори – Речник на троянския говор, Речник на родопските говори и тематични такива, които имат повече или по-малко лингвистична насоченост", посочи тя и допълни, че идеята за настоящия диалектен кулинарен речник за заражда през последното десетилетие, продиктувана от засиления интерес към кулинарията през последните години.

"В национален и в световен мащаб, знаем, че почти няма медия, която да няма кулинарни предавания, съществуват дори собствени кулинарни телевизии. Затова ние решихме да отговорим на тези потребности на обществото. Напоследък гледаме много предавания и за местни кухни. Виждаме как хората ги приготвят и най-важното – как ги назовават, защото ние от това се интересуваме. Нашият кулинарен речник има много широк географски обхват – той събира речниковото богатство на цялата българска езикова територия – не само тази, която е затворена в държавните граници, но и там, където се говори български диалект извън държавните граници. Освен това, включва и материал от тези области, които не случайно напоследък наричаме "нови Българии", там където живеят внушителни маси от българското население, което пази автентичния си български език. Говоря основно за две исторически диаспори – в Банат и в Бесарабия, в части от Украйна и Молдова", отбеляза проф. д-р Ана Кочева.

По нейни думи от голям интерес са значенията на лексемите. Защото семантичните диалектизми представляват думи, които звуково и структурно са напълно еднакви, но са различни по значение. Например "шапка" означава "разпукана пуканка" в солунско. "булка" – също семантичен диалектизъм, има три кулинарни значения: също "разпукана пуканка" (в този смисъл думите "шапка" и "булка" са синоними на макроравнище), също така означава и вид хляб в плевенско, а в Чепеларе "булка" означава сърцевина на диня.

Има и такива семантични диалектизми, на които нито едно от така неречените "нови" значения не съвпада с книжовното. Всички знаем книжовната лексема "шупла", която означава мехурче в нещо, кухина. Кулинарните й значения са питка от царевично брашно с квас и извара (Самоков, Копривщица), но "шупла" означава и качамак със сирене и парченца месо в плевенско, а в Якоруда тя е специално печиво от киселец, мляко, лук и брашно. Също така семантични диалектизми са някои прилагателни имена – например "ревнив" по диалектите е апетитен, вкусен, приятен… В банатския говор казват "баш е ревнива тази диня".

Изненадващ на пръв поглед е семантичният кулинарен диалектизъм "разговорен" – подправен с люто или кисело, за да е по-вкусен. "Разговорна чорбица" или "Сложи на боба оцет, за да стане разговорен", или "Яде ми се разговорна манджа" (Казанлък), разказа още проф. д-р Ана Кочева.

Съществуват 41 синонима на думата "сарми". Чуйте за тях, за да се убедите с какво още е важен, любопитен и полезен българският диалектен, кулинарен речник, в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.